I dare you//bg translation//

1.

Джемин изръмжа недоволно, докато се въргаляше върху дивана във всекидневната. Беше му страшно скучно и не намираше какво да прави. Всички бяха заети, вършейки нещо в дрома или тренирайки.

Още по-лошо беше, че бе неделя, нищо не се случваше този ден. На изстена още по-силно, надявайки се да привлепе нечие внимание. Така и стана.

   – Млъкни, по дяволите! -  извика някой от другата стая.
Джемин изпуфтя, като кръстоса ръцете си и облегна главата си на тях, мъмрейки.

    – Какво правиш? Толкова ли ти е скучно? - каза някой, който влезе в стаята и се спря в мига,в който зърна Джемин.

Нана се обърна към притежателя на гласа, изстенвайки още веднъж.
    – Дааа...моля те, Джено, отксучай ме...

    – Това не е дума и не мога да те "отскучая". - засмя се Джено и седна до момчето.

    – Можеш. - усмихна се лъчезарно На, настанявайки се срещу него - Чий ред е?

Чернокосото помисли за секунда.
    – О, това...мисля, че в твой.

    – Предизвиквам те да ме забавляваш! - каза Нана, смеейки се лукаво.

    – Какво?! Това не е честно! - изхленчи чернокосото, сбръчквайки вежди.

Джемин кимна, докато се подсмихваше.
    – О, напротив. Такава е играта, сега ме забавлявай, отскучай и направи всичко нужно.

Джено задържа погледа си върху момчето срещу него за няколко секунди, когато въздъхна, давайки му знак, че се предава.
    – Добре, дай ми десет минути и се преоблечи.

    – Да се преоблека ли? Защо?

    – Искаш да те забалявам или какво? - каза Джено, като стана от дивана, оставяйки другото момче там наистина объркано.

А/Б от преводача
Преводът е художествен, не буквален.
Не знам какво да кажа, надявам се да не е толкова зле преводът и да следите за следваща част??
💕💕💕
Thanks again minsunq