I dare you//bg translation//

5.

Джено влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. Усмихна се топло на Джемин, който бе легнал на леглото по корем.
    – Добре ли си? - попита той, сядайки на края на леглото.

Джемин само кимна и не каза нищо друго.
    – Изглежда сякаш нещо не е наред. - отбеляза чернокосият, мръщейки се.

Джемин изсумтя, като се обърна, сядайки.
    – Предизвиквам те да си затвориш лицето!
   – Как трябва да си-
   – Просто го направи! - каза На, кръстосвайки ръцете си.

Джено помисли за момент преди да му дойде идея. Надигна ръцете си, поставяйки ги пред лицето си.
   – Какво правиш? - каза розовокосото, като се смееше.
   – Затварям си лицето, на какво ти прилича? - отговори той, сякаш това беше най-очевидното нещо някога.
   – Толкова си странен. - каза На, като бутна леко Джено и поклати глава.
  
Джено се усмихна и погледна Джемин отново.
  
   – Тъй като използва своя ред, сега те предизвиквам да ми кажеш какво не е наред.

Усмивката на розовокосото падна, когато чу думите на момчето срещу него, въздъхна и заби поглед в скута си.

   – Няма нужда да ми казваш какво е, ако не искаш-
   – Не, все пак е предизвикателство и трябва да го направя. Всичко е наред, просто аз...не знам...
   – Мисля, че разбрах. - кимна Джено.
   – Това не е достатъчно добър отговор, така че предполагам, че се обърках, когато каза толкова бързо на Сънг, че не се държим за ръце.
   – О... - това бе единственото нещо, което момчето срещу него каза и погледна надолу, чувствайки се зле и ...виновен?

    – Но всичко е наред, наистина. - усмихна се широко Нана.
    – Сигурен ли си?
    – Напълно, сега млъквай.
    – Накарай ме. - изплези му се Джено, провокирайки го да използва реда си.

Джемин повдигна вежда и поклати глава.
    – Няма да използвам предизвикателството си.

Джено се нацупи и седна обратно на леглото, кръстосвайки ръцете си.