I dare you//bg translation//

3.

   – Благодаря ти! - заговори щастливо На, докато ядеше хотдога си.

  – Не говори с пълна уста. - изцъка Джено, продължавайки да яде своя.

Джемин поклати глава.
   – Ако искаш да спра, използвай предизвикателството си.

    – Няма да пропилея реда си за нещо толкова глупаво.

     – Както и да е. - каза На, повдигайки раменете си.

След като довършиха храната си, момчетата се запътиха към дорма, защото ставаше късно. Беше приятно тихо по път към дрома. Джено погледна към Джемин, който бе зает да оглежда уличките, докато ходеха. Той се усмихна, поглеждайки надолу към ръцете им, които се допираха една в друга.

Чернокосото преглътна бързо и погледна отново момчето до него:
  – Хей.

  – Да? - Нана насочи вниманието си.

    – Ъм, искам да използвам предизвикателството си сега.

    – Е, какво е то?

   – Хвани ръката ми. - стрелна момчето.

   – К-Какво? - На млъкна, гледайки го изненадано.

Джено спря, поемайки дълбоко въздух, и се обърна отново към него:
   – Предизвиквам те да хванеш ръката ми.

Джемин погледна към ръцете им, които бяха така близо. След това върна погледа си на него, питайки с поглед дали е сигурен.

Джено го разбра и кимна, а Нана направи каквото му беше казано и хвана ръката му в своята, преплитайки пръстите им. Чернокосото стисна ръката му леко, като поглеждайки напред, опитвайки се да прикрие руменината по бузите си.

Джемин му се усмихна и също погледна напред, потърквайки палец в ръката му.