Open to new...

4 Записването

Добре ,че вчера си нагласих аларма.Не спирам да мисля за думите на Себастиан.Нагласих се взех си чантата и тръгнах да слизам в кухнята когато непознат глас ме искара от мислите
-Добро утро госпожице Айла.Аз съм новата прислужница.Не се и съмнявам майка ми винаги наема хора да вършат домакинската и работа и родителската.За нея и баща ми работата е на първо място.
-Викайте ми само Ал.Къде са родителите ми?попитах я въпреки,че знаех къде са .
-Отидоха рано на работа.Приготвих ви закуска... преди да довърши я прекъснах .
-Не съм гладна отивам на училище .Насочих се към вратата и когато я отворих видях колата на Адам.Исках да видя Савана след онази случка си бях обещала да не се доверявам на никой повече в живота си,но чуствам ,че Савана е различна.
-Добро утро Ал.
-Добро утро.Леле днес ще ме изпитат по 3 предмета.След 5мин вече бях в училище и се насочих към кафе машината.Докато чаках кафето си видях Джесика.
-Хей Ал добре ли си?Вчера си тръгна без да кажеш нищо.
-Хей да добре съм,а за вчера ще ви кажа на теб и Савана на обяд чао до после.
-Чао.Каза намръщено.
-Имам биология .
-Ясно до после .Тръгнах към стаята мамка му та аз съм в един клас с Себастиан поне Савана е там.Влязох в стаята слава богу госпожата я нямаше седнах най-отзад до Савана .
-Охо кого виждат очите ми!Как си вчера си тръгна рано?
-Ще ти обесня на теб и Джесика на обяд.Казах и и млъкнах ме.Посредата на часа видях как Себастиан ме гледа , а след 1минута получих топка хартия на която пишеше
„Смучката почва да избледнява май ще трябва да я повториш" Този пък за къв се взе реших да му отговоря подобаващо и написах на бележката „Не си само ти нареди се на опашката"хвърлих я към него намигвайки му.Усмихнах се като видях изражебието му стискаше юмруци.През целя час Себастиан ме гледаше ,което беше изнервещо.След мъчителната математика и химия дойде обяда.Тръгнах към стловата когато влязох отидох да си взема обяд и кафе  насочих към Сав и Джеси.
-Хайде разказвай.Казаха в един глас.
-Добре бе по- спокойно казах с шеговит тон и започнах да и им обеснявам след като свърших двете гледаха като ,че ли съм им казала, че идва края на света.
-Определено те харесва ,но е страмно ,защото Себастиан не е от тези момчета той е нещо като момче за една вечер всички момичета са минали през него.
-Не се и съмнявам все пак е с Ашли.И трите се разсмях ме
-Внимавай с него Ал-каза Джесика.
-Не се падам послушно дете ,но може да направя изключение.
-Как се радвам ,че те познавам.Докато се осъзня Савана ме беше прегърнала и Джесика също прегърна ги и аз.
-Какво празнуваме.Обърнахме се и видях ме Итън и Ейдън.
-Това ,че ви няма.Почнахме да се смеем ,а те се усмихнаха и Ейдън каза.
-Съжелява ме,че ви разваля ме празненството!
-Ооо,недей ги залъгва никак не съжелява ме.Каза Итън ,а аз го ударих -Ей,това заболя.
-Ударих те леко.Защитих се.
-Ако това е леко не искам да виждам силното ти удряне.
-Исках да ви питам имате ли волейболен отбор?
-Да дори Савана искаше да се записва.
-Добре мерси Джес.
-Няма проблем, но защо питаш.
-В старото даскало бях в волейболният отбор и искам да се запиша.
-Можеш да играеш волейбол?пита ме Итън. А аз кимнах в отговор.
-Трябва да се явиш на прием капитанката решава дали ще влезеш и за твой голям късмет капитанката е Ашли.Извъртях очи тя не е заплаха за мен.
-Също така трябва да знаеш че салона е много голям за това половината е на волейболиските и мажоретките, а другата половина на нас футболистите:обади се Ейдън.
-Това не е проблем за мен също и това, че Ашли е капитан на отбора Сав хайде да се запишем двете къде е записването?
-Ами добре, но от сега ти казвам когато аз се запсивах Ашли не ме допусна в отбора родителите и са голяма работа и тя го използва записването е в салона сега се провеждат след часовете ме чакай пред 113 стая и от там ще отидем в салона имаш ли екип.
-Ако искат и Бог да бъдат не могат да ми направят нищо разбира се подготвена съм добре значи до тогава ще тръгвам защото ще имам химия до после .Прегърнах момичетата и целунах момчетата по бузата трябваше да по бързам защото остава ха две минути и не ми се иска отново да слушам конско за мой късмет стигнах точно няколко секунди преди да бие зеънеца видях едно свободно място отзад и се запътих на там.Дойато си търсех учебника усетих че има някой и очакванията ми се подвърдиха някой седна на мястото до мен мамка му къде е тъпия ми учебник тъкмо когато го намерих и дигнах поглед да видя кой е до мен съжалих.
-Какво правиш тук мястото е заето има други Себастиан.
-Тук ми харесва.
-Не те питам дали ти харесва или не, а ти казвам да се махаш.
-Добър ден ученици радвам се, че няма закъснели.Супер сега вече не може да се измести.
-Чух, че се пробваш в волейболнив отбор.Момчетата веднага са му казали   хората казват "убий глупска с мълчание" затова реших да не му отговарям до момента в който издърпва учебника ми.
-Какво правиш това е моя учебник.
-Така е забравил съм моя и понеже сме приятели знам,че ще го споделиш с мен.
-Кой казва, че сме приятели едва ли на твоето Браби ще му е приятно да разбере, че седиш до мен.
-Аз казвам и тя не е моето Барби.Изгледах го злобно и се съсредоточих да слушам госпожата.