Open to new...

2.Първия учебен ден

Събудих се от дразнещ шум.Майка ми лопаше по вратата и не спираше да вика.
-Ал време е да ставаш ,ще закъснеш за първият учебен ден.Направих се ,че не я чувах въпреки ,че сигурно съседите ни са я чули.Явно майка ми нямаше намерение да се откаже и влезе в стаята дойде до леглото и започна да ме гаделичка.Това беше второто нещо което мразех.Първото е да ми викат Айла.
-По дяволите добре ставам.
-Следващия път ще те залея с студена вода.Не обърнах внимание на думите и ,а тя излезе от стята бях готова за 10 мин реших да си изправя дългата черната коса и да бъде пусната днес и слязох в кухнята при родителите ми.
-Адам ще те закара на училище.Той ще те кара и връща-информира ме баща ми.
-Внимавай с дисциплината и с държанието си в училище.
-Нещо друго татко?
-Не.
-Ал след училище ще ходиш ли в мола-попита майка ми ,но не се и учудвам стане ли дума за шопинг очите и грейват.
-Не знам ще си помисля, ако ми остане време може да отида.
-Добре миличка приятен ден и успех на училище.
-Чао и внимавай.Предупреди ме баща ми.
-Разбрах го и първият път не е нужно да го повтаряш и чао.Без да изчакам отговор взех чантата си и излязох от пред ме чакаше кола.
-Добро утро госпожице...
-Ал
-Извинете ме нов съм.
-Няма проблеми.Пътя мина в мълчание ,когато колата спря пред сградата останах шокирана това училище ли е или имение .Огромно е.
-Приятен ден госпожице Ал.
-Благодаря Адам .Тръгнах към първият си час   имах  математика.Просто страхотно започвам деня си с математика в програмата пише ,че е стая 115.Вървях по коридора и се чуствах не на място всички ме гледаха и си сушукаха нещо за мое щастие видях табелата с номер 115.Когато отоврих всички погледи се впериха в мен мразя когато вниманито е насочено към мен и,защо по дяволите ваички са в стаята бил е само първият звънец.
-Не знаете ли ,че в стаята се влиза след първият звънец ,а не след вторият.Идеше ми се да и покажа една математика на тая ,но в глават ми се появаиха думите на баща ми.
-Извинете ме нова съм повече няма да се повтори.Гадеше ми се когато се правех на доброто момиче преди тя да ми отговори вратата зад мен се отвори и влезе някакво момче всъщност изглеждше добре с кафява коса ,кафеви очи има мускули сигурно тренира нещо.
-Ооо,страхотно явно днес е ден за закъснение.Себастиан какво е вашето обяснение.
-Извинте госпожо успах се-отговори момчето съвсем спокойно докато се прозяваше.Този ми харесва.А и името му ми допада.
-Сядайте си по местата ,ако още един път се повтори ще ви пратя при директора.Тази от сега мога да кажа ,че няма личен живот.Себастиан седна до някакво момче здрависаха се и почнаха като всички други да си шушукат.Реших да не се набивам на очи и седнах отзад до едно момиче.Тъкмо да каже нещо и дявола се обади...
-Тишина!!!Госпожице Айла това ,че сте нова не означава ,че няма правила за вас та аз дори не съм проговорила.
-Госпожо викайте ми Ал и знам извинете ме.Ъъъ гади ми се ,какво ме кара да правя баща ми та аз този път наистин не бях виновна.
-Да не се повтаря повече,а сега да почваме новият урок ще си говорим за геометрия....
-Аз съм Савана Картър.Проговори момичето до мен.
-Ал Уилямс .
-Не си ли Айла?Тази е доста любопитна .
-Да ,но много мразя името си за това викай ми Ал.
-Добре Ал готина си искаш ли да обядваме заедно ,а и можеш да ми викаш Сав .Тя да не би да иска да сме приятелки и да иска аз нямам намерение да имам приятели след онази случка.
-Да обядваш с новото момиче не ми се ще да ти развалям репутацията.
-Ооо скъпа то да беше една репутация трън съм в на всички очите.Добре Сав наистина е готина защо пък да не  пробваме да сме приятелки .
-Значи приемам поканата тя се засмя ,а това не се хареса на госпожата трябва да разбера как се казва дяволът .
-Тишина!!!Тя ме изгледа с такъв поглед все едно казва аз съм най-големият ти кошмар определно не ме харесва.Забелязах ,че не само тя ме гледа ,а и Себастиан което ме дразнеше.
-Госпожа Смит е съмият дявол не харесва почти никой освен отличниците така ,че не и се вързвай.
-Значи определено няма да ме хареса.Този път се засмяхме и двете,но тихо така ,че госпожата да не ни чуе,но още усещах погледа на Себастиан върху себе си.Минаха трите най-мъчителни часове за днес.Беше време за обяд ,когато влязох в столовата видях Сав да ми маха беше седнала  отвън радвам се ,че е избрала това място обичам въздуха не харесвам едно помещение да е задушно.Взех си плодова салата и един фреш колкото да има нещо не бях много гладна.Когато седнах на масата до Сав осъзнах ,че не сме само двете имаше две момчета и едно момиче.
-Ал това са:Ейдан,Итън и Джескика
-Аз съм Ал.Тъкмо Джескика да каже нещо някой я прекъсна обърнах се и видях момиче с руса коса и пъстри очи ,а до нея имаше позната фигура и когато видях лицето разбрах кой е с нея беше Себастиан.
-Виждам ,че сте си намерили нова приятелка сега няма да сте самотни,но пък пак ще си останете загубенячки .Смеха и се разнесе из  столовата и всички погледи бяха забити в нас.Страхотно случва се за втори път днес.
-А ти и с приятели ще си останеш загубенячка.Казах и и лапнах една ягода.Видях как в очите и се появи пламъче.
-Себ виж новата ни ученичка можела да говори.Един съвет скъпа не се заяждай с мен.Аз се исмях извадих една цигара запалих я пред нея станах застанх срещу нея и казах:
-Един факт скъпа не слушам никой и не се потчинявам , и ако си забравила ти започна.Намигнах и и седнах на мястото си всички започнаха да се смеят .Тъкмо когато тя щеше да ми отвърне Себастиан я прекъсна.
-Не си заслужава да се ядосваш за такива като нея и тръгнаха, но Себастиан се спря и се обърна към Ейдън и Итън . А аз съвсем спокойно му показах сред пръст.
-Ейдън Итън треньора каза да не закъснявате за тренировка.Те кимнаха и Себастиан се изниза с русото Барби.
-Това е Ашли Милър мисли си ,че върти училището на пръстите си,но не е така каза ми Савана
-Ами нормално да не е така мисленето е труден процес.Всички се засмяхме.
-Ние ще тръгваме за тренировка надявам се да дойдеш довечера.
-Къде да дойда ?попитах учудено
-Момичета ще ти кажат, а сега чао до довечера.Погледнах към тях ,а те се усмихнаха.