НАръчНИК за МЛАди НАРкоМАНчеТА

Продължение по "стълбата"

  През остатъка от лятото не пуших много. От време на време, пуших с някои приятели, но въобще не можеше да се нарече всекидневно. Не мисля да казвам кога пуших за първи път трева. Ще кажа само, че вече с оскърбление се бях отказала от това да се опитвам да мина брат си. Вече мислех че би било невъзможно. Че аз не съм създадена за такъв живот, колкото и да го желаех. Но точно когато се бях отказала и от последната капка надежда, разбрах че вече се познавам с човека, който може да ми върне тази надежда. Едва ли ме разбирате, но бе толкова удивително за мен, че в стремежа си да се запозная с такива хора, аз съм пропуснала факта че най лесният начин стои на няколко крачки от мен всеки ден. Трябва да си призная, че и тогава излъгах. Както за първата си цигара, така и за първото си масе, излъгах че не ми е първо. Чувствах се жива. Чувствах се, все едно за първи път си поемам глъдка въздух. Усещането беше удивително. Погледът ми се замая, виждах всичко на моменти. Понятието "виждам на моменти", може да звучи странно и неразбираемо. Имам в предвид да виждаш случващото се на кадри. Чувала съм някои хора да твърдят, че когато се напушиш за първи път не усещаш почти никакъв ефект. Не мога да се съглася. Всичко беше някак забавено. Чувах всякаш под вода. А мислите ме връхлитаха една през друга. Теориите в главата ми се развиха със светкавична скорост. Теории по всяка възможна тема. Тогава реших че ще напиша тази книга. И макар да мина много време от този мой първи поглед през открехната врата към света на наркотиците, ето аз съм готова с достатъчно събран материал за тази книга.
  От тук нататък няма да разказвам много за своите преживявания, по простата причина, че анонимността ми в сайта не е пълна. Някои от читателите ми ме познават в реалният живот. По този начин с моите думи тук, мога да разкрия тайни за някои други личности. От морална гледна точка няма да го позволя. Блягодаря че четете книгата ми.