Интервю №1: Брендо

62 7 1
                                    


За да запазя анонимността на участниците в тези интервюта, имената им ще бъдат заменени с псевдоними, които те сами избират.


Брендо е почти тридесет годишен, живее в сравнително малък град, но е част от една местна компания, за която дълго ще се носят легенди, макар дните й вече да са останали в славнто минало.Преди няколко вечери, той дойде неочаквано до домът ми. Изглеждаше разстроен. Личеше му че не е в трезво състояние. Опитах се да го убедя че трябва да се прибере, но той прости искаше да поговори с някого. След няколко часов разговор, му разказах за идеята за тази книга. Когато го попитах дали желае, да ми даде интервю, той се съгласи веднага.

Ето, на ваше разположение, въпросите, които зададох и съответните им отговори, дадени от неповторимият Брендо:

Какви наркотици си употребявал?

„Трева, пико..."

От колко време употребяваш трева?

"6 години? Да."

Разкажи ми как пропуши трева.

„С приятели. Съвсем неволно. Нормалното, да. Някой донесъл, свил и ние сме пушили."

А ти искаше ли да пушиш или така да се каже са те накарали?

„В началото не исках. След това сам се навих. Мене никой не ме е навивал. Сам си решавах"

Можеш ли да опишеш чувството да си под влиянието на тревата?

„Ами да. Успокояваш се, става ти по спокойно, забравяш проблемите си и ти е спокойно като цяло."

Ще ми разкажеш ли някоя твоя забавна случка, свързана с тревата?

„Да. Напушвали сме се и примерно някой е повръщал, падал е т стола. Ставали са идиотщини. Ей такива работи."

Как наричаш тревата най-често? От сорта на трева, коз, басма и тн.?

„Мара. Така съм свикнал отдавна."

Спря ли тревата?

„Не. И сега съм напушен."

Сега ще ти задам същите въпроси за пикото, другият наркотик, който сподели че си употребявал.

От колко време употребяваш пико?

„От същото време. Съвсем малко след тревата, започнах и пико. Всъщност може и да е било година след това."

Как започна да шмъркаш?

„Пак от приятели. По същият начин. От двама близки приятели."

А можеш ли да опишеш чувството по време на опиянението от пикото?

„Ами няма кой да те гътне, така да се каже. Не можеш да се напиеш. Светът ти е в краката."

Сега искам да ми разкажеш и една забавна случка свързана с пико.

„Примерно като сме се надрусвали и сме правили глупости. Карали сме коли, гаврили сме се с хора."

А спря ли този наркотик?

„Не. И него не съм. Даже сега имам малко в портмонето. Да те почерпя ли?"


Макар в началото, Брендо да бе видно притеснен, в средата на интервюто с него вече можеше да се общува, както когато си без диктофон в ръката.Нещото, което аз научих от разговорът ни, бе това че той дори не осъзнава колко много хора му се възхищават. Той дори не знае колко е известен, че почти всеки от този град, знае името му и че никой не би се закачил с него. Но в крайна сметка, не изглежда и да го интересува. Най великите хора, никога не са се стремили към величие. Такъв е и случаят с Брендо.Искрено му благодаря че ми се довери и се съгласи да ми помогне в начинанието да напиша тази книга. Признавам, че самият ни разговор преди интервюто, би бил доста по-интересен за повечето от вас, но нито имам разрешението от него, нито имам желанието да публикувам такава обширна информация, която очевидно би застрашила разкриване на самоличността на много хора, както и представянето на един вид доказателства за относителната им вина в някои, така да се каже престъпления.


Благодаря и на вас, че четете книгата. Ако някой иска съвет, иска да даде на мен съвет или просто има идея за нови допълнения в книгата или пък още въпроси, които да задавам на предстоящи интервюта, нека заповяда да напише всичко, което му е на душа в коментарите или на лично съобщение. 

НАръчНИК за МЛАди НАРкоМАНчеТАWhere stories live. Discover now