НАръчНИК за МЛАди НАРкоМАНчеТА

Надрусаната Бел

Дълго време взимах материал* от същият човек, с който пуших за пръв път. Пуших само него, тогава нямах много познати с които да мога да се напушвам. А междувременно в училище обстановката беше покъртително подобна на тази преди да отида в гимназия - без приятели, без компания, за пореден път аутсайдер. Тогава имах вражда с най-популярното момиче в класа. Може да се каже че бяха най-нормални взаимоотношения между популярното момиче и странното момиче. Два различни свята, две различни мнения за всичко... или поне така си мислехме. Тук е моментът да кажа, че в книгата ще наричам това момиче НБ*. Един ден, по време на междучасие, аз четях някаква книга, удобно настанила се на своето място. Тогава НБ привлече вниманието ми, като с резки движения се подпря на чина ми и се надвеси над мен. Все още ясно си спомням нотките на раздразнение в гласа й, все едно ще ми се нахвърли след малко, когато проговори:

    – Пушиш ли трева?!

Учудена от директният й въпрос и нулевата й предпазливост да изрече това на висок глас пред повече от половината клас, дори без да се опита да прикрие какво има в предвид, я зяпнах, все едно до сега не съм виждала човешко създание. Бяха ми нужни няколко секунди за да успея да се окопитя и да премисля ситуацията, а тя стоеше по следният начин: или трябва да я излъжа, а тогава щях да избегна интересната част, а именно да разбера какво има на ум, или да отговоря с истината, тоест положително. Естествено избрах второто, но за да бъде пълна картинката, изрекох отговорът си също толкова сопнато и с точно толкова висок глас, с колкото ми бе зададен и въпросът, макар и не толкова добре служеща си с думите, колкото би ми се искало:

    – Да. Що?

Е, не получи отговор, а вместо това тя ме пита дали имам „кинти". Аз имах и съответно й го казах. Тогава тя просто ме повлече навън с думите че ще пушим. Не знам какво бихте си помислили вие в такава ситуация, но аз бях убедена че до даскало ме очакват десетина човека, извикани от нея за да ме пребият. Естествено аз не показах по нищо своите съмнения. Ако ще ме бият, да ме бият. Така или иначе ако се измъкнех този път, щяха да ме причакат накъде другаде. С нея излязохме извън училището, след това излязохме и от двора, а там ни чакаше момиче, което бях виждала по коридорите и за което знаех че е от горните класове. В книгата тя ще бъде наричана ЙО*. НБ взе от мен скромната сума от 2,50лв., колкото извади и от нейното портмоне и заедно си купихме една петичка* от Йо. През това време аз още очаквах от някъде да изникнат една дузина гламурници от Спортното, повикани за да мога да изям достойно количество бой и уж да си науча урока - да не се противопоставям на „популярните". Очаквах го и докато слизахме една пресечка надолу от училище и се свряхме в едно празно пространство между 2 сгради, което беше едва метър и половина широко, очаквах го също и през цялото време през което тя майсторски свиваше току-що купеният материал, чак докато го запали и го изпушихме. Тогава изведнъж съзнах че няма никой да ме бие, или поне не точно сега и дори не знам дали бях по-напушена или по-изумена. Вече бяха минали цели 2 учебни часа, които ние прекарахме навън, хилейки се като изгубили си умът. Говорихме си всякакви абсурдни неща, които естествено ни се струваха мега забавни. Тогава решихме да влезем в час. Това беше най-откаченото ни хрумване. Щом влязохме в класната стая, тя веднага разкара момичето, което сядаше до нея през часовете и едва ли не й заповяда да си намери друго място за този час. НБ ми оказа честа да седна до нея през един от най-хубавите часове – Английски език. Специално тази година имахме по 4 часа дневно Английски, а не правехме нищо съществено. Всеки обикаляше наляво-надясно из стаята и си говореше с останалите, а „госпожа даскалка"* преподаваше на първите два чина – на зубърките. През целият час с НБ не спряхме да се хилим и бяхме по шумни от целият клас взети заедно плюс госпожа даскалка. Това бе началото на цяла една нова ера. А колкото се отнася до това което си мислих по време на цялата случка, спестих го на НБ и го оставих дълбоко заровено в умът ми, поне за моментът. В краят на тази учебна година, в която се случи злополучното ни запознанство, отвратителните ни вражди, първото ни напушване заедно и многобройните, които последваха след него, тогава тя замина далеч. Семейството й се премести в чужбина и така свърши тази невероятна ера на вечен безгрижен купон. През коледната ваканция на следващата учебна година, тя се завърна в България за няколко дни. Прекарахме голяма част от това време заедно. Тогава за пръв път й разказах за мислите си, по време на тази наша първа стъпка към създаването на нашето приятелство.

НБ, благодаря ти за нашите моменти на вечно забавление. Благодаря ти че ми даде старта в моето пътешествие из невероятният свят на наркотиците, защото макар първото ми напушване да не е било с теб, точно ти ми показа, как да му се наслаждавам истински. Но преди всичко, най много ти благодаря, че в онзи съдбовен ден за нашите отношения, ти нямаше достатъчно пари и се принуди да ме питаш дали пуша. XD

*Това название се използва вместо думата „наркотици" и е въведено в жаргонния речник на всеки наркоман, за да се избегне привличане на вниманието на случайни минувачи и прочие, които са станали свидетели на нечий разговор по тази тема.

*Съкращение от „Надрусана Бел", защото тя обожава картинки на които е изобразена наркоманската версия на съответната принцеса на Дисни".

*Само и единствено заради нейната любима тъмно червена тениска, на която бе изобразено едно старинно йо-йо.

*За тези, които не са наясно, петичка представлява количеството трева, което струва 5лв.

*Така наричам учителите, да не ви прави впечатление.