T H I R T E E N

764 69 12
                                    

На следващия ден Jungkook си тръгна, заради училището.

Той прегърна V още веднъж, преди да дойде влака. V миришеше, като сладки цветя. 

Той го наблюдаваше, докато ставаше по - малък и по -малък, докато окончателно не изчезна. Беше горчиво чувство. Той знаеше това, че V има нужда от него.

От друга страна, той започна да се съмнява във V. Той изглеждаше толкова перфектен. Плюс това, той никога не си каза неговото истинско име. Той се опита да изкопчи някаква информация от него, но въобще не успя.

Той погледна през прозореца.

Имаше спомени от миналото си, неговата борба със здравето му.

Неговата терапия, която внезапно стана прекалено скъпа за семейството му. Мислите му всеки ден, просто да напусне. ( има се предвид не да напусне къщата или града, а да се самоубие )

В този период той плачеше много. Той крещеше много. Той криеше себе си.

V го промени. V го накара да осъзнае, че той беше повече, от това депресирано дете, което беше преди.

Но сега V страдаше, както той преди това. Не можеше да го остави така. Той трябваше да се върне, и да се увери, че той е добре. 

Неговите мисли бяха прекъснати от силен шум, оглушаващ ушите му за секунда. Всичко стана тихо. Всичко стана черно.

CUTS - vkook ( Bulgarian Translation ) [ЗАВЪРШЕНА]Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ