CUTS - vkook ( Bulgarian Translation ) [ЗАВЪРШЕНА]

F I F T E E N

V изтича до неговият телефон, за да се обади мигновено на полицията.

'Познавам Jeon Jungkook. Той е мой приятел.'

'Това е чудесно, сър. Бихте ли желал да споделите някаква информация за него? Познвте ли някой от роднините му?'

'Не....не, дори не знам къде живее............... всъщност не го познавам. ( не в буквалния смисъл, има се предвид, че не знае нищо за него и за това така казва )Но как е той? Добре ли е?'

'Получихме важна информация относно терориста.Съжалявам, че ще ви прекъсна. Довиждане и лека вечер.'

Линията прекъсна.

V плачеше. Той плачеше повече, от колкото някога е плакал през целият му живот. Той викаше. Удряше стената. Той плачеше още повече, и така блузата му подгизна от сълзите му.

Накрая той изтри сълзите си. Той звънна отново на полицията.

'Кажете ми адреса, където е станала железопътната катастрофа. Аз съм репортер.'

Той пристигна на мястото след 2 дълги часа с автобуса, защото заради катастрофата влаковете не работеха. Той извървя миля, за да стигне там. 

Когато пристигна, той извика: 'АЗ СЪМ РОДНИНА. ПУСНЕТЕ МЕ!'

'Съжаляваме сър, но ранените са закарани в болница. Мъртвите не могат да бъдат местени или пък да ги виждате, докато полицията разследва влака. Съжалявам.'

Той застана на коленете си и заплака. Той плака толкова дълго, че вече  не можеше да стане. Той изплака очите си. 

_

[ две седмици по - късно]

Той извади малка снимка и я постави на гишето в болницата.

'Това е моят приятел Jeon Jungkook. Тук ли е? Търся го.'

Сестрата провери в компютъра си.

'Не. Но има Jeon Chul тук.'

'Благодаря ви.'

Той излезе. Това беше последната болница. Той беше ходил във всяка една болница в Daegu и в близост до Daegu.

134 болници. Но никъде не откри Jungkook.

Неговите изморени очи скитаха през парка в близост до болницата. Той седна на една пейка. Заспа там за малко, още седящ.

Той изглеждаше тотално, като зомби. Къде ли беше Jungkook?

Той реши да се предаде.

Той беше умрял. Той трябваше да е умрял.

V отиде до гарата, и се качи на един влак, дори без да погледне коя е крайната му спирка.

V сега седеше на едно място във влака, изправен пред едно момче, което си беше обърнал главата към прозореца.

Момчето имаше увита превръзка, около главата си.

Той обърна главата си към V.

Това беше той. Jeon Jungkook. Този, който Kim Taehyung, V търсеше със седмици.

'Jungkook....' той ахна, разкъсващ се от радост и прегръщайки го.

Момчето се отдръпна, и наклони главата си.

'Кой си ти?'

~~~
Готови ли сте за финал? Остава само още една глава..
Също така, да си направя мазната реклама на историята ми FRenemies - Vkook