CUTS - vkook ( Bulgarian Translation ) [ЗАВЪРШЕНА]

T W E L V E

Jungkook беше невероятен модел. Той действаше толкова натурално с камерата, оставящ ефирна следа след сбесе си, където и да отидеше.

Той беше толкова странно красив, начинът по който вените му изглеждаха, когато си показваше ръката за кратко време.

Jeon Jungkook наистина беше парченце изкуство, в сравнение с всеки друг някога виждан човек.

Неговите очи, бяха, като галактики, превръщащи се в красиви златно-кафяви орбити, когато слънцето минаваше през тях. Неговите розови устни които се навиваха леко нагоре, когато даваше на V усмивка.

Той (V) правеше снимки през цялото време, опитвайки се да не изпусне нещо, дори и стъпка. Той стана неговата муза, неговата причина за съществуването му.

Всичко беше забравено. Болката. Страданието за неговото безпокойство.  Никой не можеше да го вземе от Jungkook. Ако някой пък се опиташе, той беше готов да убие.

Човешкият мозък е доста невероятен. Колко лесно се привързва към момент или човек. Как съзнанието на всеки е уникален, с тяхната малка вселена.

И как може да започне да защитава. Защита под формата на това, да не си способен да съществуваш без някого.

Jeon Jungkook разбира се, не знаеше за тези мисли на V. Той продължи да бъде себе си, дишащ  и движещ се. 

V остави камерата долу и започна да се приближава към Jungkook. Той го прегърна.  Той зарови носа си във врата на Jungkook. Той миришеше, като неговият дом. ( не в буквалният смисъл, а все едно за V, Jungkook е неговият дом. Не обяснявам добре,ама.. хД  )

'Благодаря ти, jungkook.'

Една сълза падна по бузката на V.

'Благодаря ти, че ме спаси.'

~~~
Очаквайте довечера и тринайстата глава 💜