,, Не знаех, че такъв човек като теб може да направи такова нещо!" Таехьонг и Чонгкук се познават от доста време. През това време те развиваха чувства един към друг, винаги се караха, но се обичаха. Сега Чонгкук намира нещо,което може да промени ця...
Пристигайки пред двора на училището, Чонгкук беше изненадан от факта, че никой от приятелите му не го посрещна.
Не искаше да мръзне на вън ранно сутрин за това влезе в сградата.
Приятелите му бяха точно до големия прозорец, седейки на парапета.
Джин и Намджун както винаги в прегръдките си, гледайки нещо от телефона на другия, смеейки се.
Юнги седеше в скута на Хоби. Като винаги, Юнги спеше, а Хоби галеше косите му.
Джимин и Лиса се гушкаха и целуваха в ъгъла, смеейки се заедно.
Кук почувства ревност. Искаше и Те да го посреща така всяка сутрин.
Той не го виждаше никъде. С унила физиономия той отиде до парапета.
"Защо не ме изчакахте?"
"О, съжеляваме Кук, но ни извикаха на ученическа среща, нали знаеш, на класа. " Каза Джин обръщайки се към момчето.
"Аха, къде е Те? "
Всички се спогледаха, после пак погледната към него.
"Директора го извика. Не знам защо, но по изражението беше за добро. "
Това притесняваме малкия. Не искаше нещо лошо да стане с гаджето му.
Докато всички си гледаха работата, той усети нещо да го прегръща отзад.
От изненаданият жест, Кук веднага се обърна и видя Техьонг, който изглеждаше като пребито животно. Изражението му беше безразлично, изцедено.
"Те-те, добре ли си? " Попита Чонгкук, който се доближи до него и го целуна, галейки лявата му буза на лицето.
"Да, просто не съм спал цяла нощ, това е. "
Какво съвпадения за Кук, той не само не можеше да спи, ами и мокър сън имаше.
"Искаш ли да поспиш малко на скута ми? " Попита Кук, който седна на парапета и потушаването бедрото си.
С лениви движения, Техьонг тръгна да сяда, слагайки главата си върху скута на малкия. След няколко секунди, двамата бяха заспали.
Изгубиха представа за времето. Момчетата не чуха звънеца. Спаха чак до обяд, докато Кук не се събуди, защото яркото слънце му блестеше в очите.
Той поръчка очи, гледайки в часовника си.
" О боже, Те, Те-те, ставай! " Кук почна да разтърсва хьонга, докато той не се събуди.
С тежка прозявка, по-големия разпери ръце, гледайки гаджето си.
"Защо изглеждаш сякаш си се напикал в гащите? "
"Защото скъпи ми Те, ние сме проспали цели четири часа, от който са самоподготовки и на всичкото отгоре ти имаш матура за университет! "
Техьонг стана, разтърка очите си и взе чантата си.
"Е, то и без това няма да завърша. Щом толкова ти пука, ще отида за следващия час. "
Те го целуна, галейки главата му.
"Майка ти ми каза, че ще си на общежитие. Говорих с рецепциониста и те сложих в мойта стая. "
"Нали имаш къща, за какво ти е общежитие? "
"Родителите ми имат работа. Отлично знаеш, че ако ме оставят сам в къщи или ще вдигна голям купон, или ще я взривя. "
Да, Кук отлично си спомня предишният път, когато Техьонг го извика да правят мъфини и цялата печка почна да пуши. Званяхме на Джин за да ни помогне, но беше лош момент и не искам да разказвам какво чух. След като му затворих печката гръмна и запали цялата кухня.
"Ела след часовете в задния двор, при игрището да ти дам ключовете. "
"Добре. Айде че ще закъснеем за следващия час. "
Двамата се отделиха и се насочиха към класните си стаи.
Кук беше доволен. Знаеше, че ще е в една стая с него. Не че той не можеше да е сам в къщи, просто искаше да е с Те.
От хубавите мисли за нещата, който могат да правят, Кук изгуби представа за времето и не усети, че вече звънеца е бил.
С бързи крачки, момчето тръгна към час.
💜❤💜❤💜
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
