Who You Really Are ? | Vkook/Taekook

11

Чонгкук излезе от хотела, за да търси Техьонг.

Обикаляше край басейна и най-накрая го намери.

Той седеше на шезлонг и говореше по телефона. Изглеждаше бесен.

След като се изкрещя се обърна и видя Кук. Веднага прибра телефона и се запъти към него.

След като го настигна, веднага обвини ръцете си около кръста му.

"Доскуча ли ти без мен? "

"Може би да, може би не. "

"Искаш ли да играеш с нас в залата? "

"Отлично знаеш, че не мога. "

"Ще те науча. "

"Няма да се науча за един ден. "

"Офф. И после искаш да сме постоянно заедно. "

"Ще ви гледам. "

"Добре." Те изглеждаше тъжен докато го казваше. Той много искаше да играе с него.

Двамата се запъти към залата зад хотела, държейки ръце.

Като пристигнаха, видяха всички от отбора да си подават.

"Айде бе, теб чакаме. " Каза Бек, тупайки Те по гърба.

"Оо, Чонгкук нали? Отново ще гледаш как това прасе се проваля? "

"Не съм прасе! "

"Техьонг, братле. Шкембето ти виси от панталоните ти. Колко килограма си? "

"Първо не е вярно. Второ, не съм се Мерил от 5 години. "

"Време е. "

"Какво врякате бе, келемета? " Каза засмян треньора, който носеше, папка в ръце.

"За финалите ще правят талони за играчите. Айде всички на метъра.

Всички момчета отидоха.

" Да започнем с Бекхьонг. "

"Така, 185см. Махай се. "

Той се махна.

"Кай 189см. Пораснал си. Айде  махай се. "

"Техьонг 180см. Махай се. "

Така треньора продължи да мери останалите.

"На кантара. "

"Бекхьонг 67кг. Махай се. "

"Кай 65кг. Махай се. "

"Техьонг 78кг. Майко, какво ядеш бе момче? Та ти си колкото мен. Трябва да свалиш поне 8кг или няма да можеш да играеш. "

"Тренер, финалите са след 3 седмици! "

"Аз за 3 седмици мога 20 да сваля! Много съжелявам, но такива са правилата. За спортисти, килограмите трябва да са с 15 на долу, а ти си с 15,че даже с 20 нагоре. "

Бек се съдържаше да не избухне в смях.

"Нещо смешно ли казах? "

"Тренер съжелявам, но просто ми става-"

Изведнъж Бек падна на земята, държейки се за корема.

"Стига лиготии и почвайте с топките! "

Всички веднага се разпръснаха и почнаха да си подават.

"Как се казваш? " Попита треньора.

"Чонгкук господине. "

"Ааа, ти беше тва хлапе преди, колко 3 години? "

"Да, точно. "

"Техьонг постоянно говореше за теб. От както ти го гледаше как играе, не спираше да блянпа " Куки тва. Куки онова. "
Просто ми идеше да му забия топка в главата. Беше като влюбена ученичка. "

Кук се засмя. Знаеше че хьонга го обичаше. Искаше му се да отиде при него и да го нападне с целувки. Но знаеше, че ще прекъсне тренировката и ще го расее от игра, за това остана на мястото си.

"Хей, този Джаксън в твоя клас ли е? "

"Да, защо? "

"Кажи му да спре да тормози Техьонг с тези скапани пари. Писна ми да идва в залата и да почне да се разправя с него."

Значи Джаксън беше този, който звънеше на Те. Искаше си парите, но за какво?

"За какво пари става въпрос? "

"Не знам, питай Техьонг. Аз в такива неща не се забърквам. А и внимавай, този Джаксън е голяма работа. Даже съм чувал че пуши и употребява наркотици."

Ето, вече знаеше защо Джаксън се държи така. И той изглеждаше толкова блед и постоянно кашляше.

След тази тренировка, Кук ще си поговори много добре с Техьонг за това.

×💜×

Малко кратко, но не ми хрумна нищо.

Другата глава е за.....

Ще видите в следващата глава🤠