Bloody Tears [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

2. Скандалът

След като с Ник влезнахме в училището на врата му се нахвърли момиче , което изглеждаше все едно си беше топнала лицето в цяла кофа с фон дьо тен, малко по-високо от мен с руса коса и сини очи и започна да го целува. Ама тея направо се изядоха.

След като едвам не припаднаха от липса на въздух блондито се обърна към мен и ме изгледа кървишки.

-Ти пък коя си? - попита с досада.

-И аз бих те питала същото.

-Аз съм Барбара гаджето на Ник, а ти?- каза наперено.

Барбара ли?! Кво е тва име? Ахахаха едвам не ѝ се изсмях в лицето.

-Хана.

-В кой клас си?

-В нашия. - отговори Ник вместо мен.

-Какво?! - изпищя госпожица 'Хубаво име'.

-Момичета мисля, че е време да влизаме в ада. - каза Ник.

Ох ама тая коза не спира да ма гледа кървишки. Да не дишам прекалено шумно или кво?!

След като влезнахме в стаята, госпожата каза:

-Ученици, това е новата ви ученичка. Представи се мила. - подкани ме гущера, така деее госпожата, която с гордост ще уважавам през учебната година (надявам се, че сте уловили сърказма).

-Здравейте на всички, аз съм Хана Купър и съм на 18.

-Разкажи нещо за себе си. - каза госпожата.

-Ами аз съм.... сирак. Родителите ми починаха преди 2 години и сега се оправяме сами с брат ми. - казах с натежал глас. Не Хана, не тук. Не сега. Недей.

-Ол... мойте съболезнования г-це Купър. - каза госпожата с мек тон. Обикновено мразя да ме съжаляват, но не исках този разговор да продължава и за това просто ѝ благодарих.

-Единствените свободни места са до Барбара и до Ник избери си къде да седнеш.

Няма никакъв шанс да седна до оная коза, затова седнах до Ник.

Докато си изкарвах учебниците хартиено топче ме удари по главата и падна на земята. Вдигнах го и го отворих, а на него пишеше:
"СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ ГАДЖЕТО МИ КУЧКО?!"

Г-ца 'Хубаво име' почна да ми лази по нервите още от първия ден. За ква се мисли?! Преди да смачкам листа Ник го изтръгна от ръцете ми и до прочете. Веднага се обърна към Барбара и я изгледа с ярост в очите.

След часа Ник грабна Барбара за ръката и я завлече на някъде, а тя викаше да я пусне. Почувствах се виновна и ги последвах. Ами, ако ѝ се случи нещо заради мен.

Ник заведе Барбара зад училището и започна да ѝ вика.

-Защо продължаваш да наричаш всички момичета около мен кучки?!

-Защото са. - изкрещя му тя обратно. Ау драма, ти да видиш.

-Единствента кучка тук си ти. - изкрещя Ник в лицето ѝ.

-Искам да се разделим. - довърши с по-спокоен тон.

Барбара беше пламнала в сълзи, а спиралата ѝ се беше разтекла заедно с фон дьо тена и си тръгна.

Козата дойде до мен и ми зашлеви шамар, а аз паднах на земята.

-Всичко е по твоя вина?! - разкрещя се отново.

Ох ама тая верно е голяма кучка.

Хвана ме за косата и ми каза:

-Ще ти го върна. - и с тези думи си тръгна и влезе обратно в училището.

Бузата ме болеше ужасно много и пуснах няколко кървави сълзи навън с мисълта, че бях сама, но за мое нещастие не бях.

Видях Ник да тича към мен и бързо избърсах сълзите си.

-Добре ли си Хана? - попита той със загрижен тон.

-Да, всичко е наред. - лъжа.

-Сигурна ли си?

-Да, напълно. - пак лъжа.

-Хайде да влизаме.

-Аз мисля да си ходя вкъщи.

Изобщо не исках да виждам Барбара отново. Кой знае на какво е способна.

-О не няма. - каза и си ме вдигна най-нагло през рамо.

-Пусни ме бе идиот такъв?! -изкрещях докато удрях гърба му.

-Няма пък, щом съм идиот.

-Окей тогава, пусни ме тъпанар.

-Ох, млъкни вече?! -изкрещя за 16 382 път днес. Леле това вече ме стресна.

Млъкнах, защото не исках вече скандали и крясъци.

-Така е по-добре.

-Млъкни, Ник.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~680 думи~~~~
Здравейтеее (отново) ето я и втора глава. Едва ли някой чете, но аз да си кажа - малко е скучна главата, но ще го преживеете. Ly ❤️ и до следващата глава (която нз кога ще я кача).