Bloody Tears [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

1.

Г.т- Хана
Събудих се от скапаната аларма. Днес е първия учебен ден в новото ми училище. В предишното всички ми се подиграваха, че съм сирак и за кървавите ми сълзи.

Не знам дори какъв им беше проблема. Какво толкова им бях направила? Стискам палци в новото да не е така, защото ако е ще умра ... буквално.

След като станах от меките и топли завивки се запътих към банята, която беше свързана със стаята ми. Взех си хладен, бърз душ, за да се разсъня.  Измих си зъбите и лицето и си сложих спирала. Загледах се в огледалото и започнах да си повтарям, че не харесвам това, което съм. Докато се взирах с периферието си видях, нарастваща необичайна сянка зад мен. Без да се замисля счупих огледалото с юмрук и затворени очи. Острите пърценца се разпръснаха из банята. Отворих си очите и погледнах към счупеното огледало и окървавената си ръка. Почистих я и превързах с бибт.

След като си извърших процедурите в банята се запътих към гардероба. След 1000 часа си избрах да облека широка черна тениска и черни дънки с верижки със скъсани колена. Носих черни масивни обувки. Обеците ми бяха със сребърно-черни кръстове, а колитето с черен камък. Какво да кажа, обичам да се обличам така. В черно. Кара ме да се чувствам себе си.

Запътих се към кухнята, а там видях брат си Джейк. Той е моята майка и баща в едно. Само той ми остана и не искам да го губя.

Родителите ни умряха в катастрофa преди 2 години, а сега аз съм на 18, докато брат ми е на 25. Беше трудно и за двама ни, но го преодоляхме и сега живеем само двамата в къща в Ел Ей.

Докато слизах по стълбите улових позната и приятна миризма.

-ПАЛАЧИНКИИИ!!! - извиках и се затичах към кухнята с 300.

-Само и единствено за теб. - отвърна Джейк.

Седнах на плота, награбих палачинките и започнах да се тъпча.

-Ъм, обикновено се казва "благодаря".

-Да, да. Мерси. Дай ми ся шоколада. - казах най-нахално с пълна уста.
Той се засмя и ми подаде буркана с течен шоколад.

След като се наядох видях, че имам още 20 минути и реших да тръгвам.

-Чао Джейк! - извиках, докато отключвах вратата.

-Чао Хана и не забравяй - без плач.

-Ок ще се опитам, чао и приятна работа.

Мммм да, той работи. Все пак някой трябва да изкарва пари, нали?

Докато вървях по улицата размишлявах дали учениците ще ми се подиграват, като старите.
Дали учителите ще ме харесат. Все въпроси без отговори, но знаех едно. Трябва да крия кървавите си сълзи, които идват не от къде да е, а от сърцето ми и, ако плача много ще умра.

По едното време, момче с руса коса и сини очи дойде до мен и си ме бутна най-нахално без никаква основателна причина. Паднах на твърдия асвалт и започна да ме рита, а по бузата ми се стече червена, алена сълза.

Бързо я избърсах и мисля, че момчето не я видя. След секунда дойде друго момче с кафеникава къдрава коса и зелени изумрудени очи.  След, като ме видя на земята очите му потъмняха.

-Оливър, спри веднага! - извика силно зеленоокото момче на блондито, а той веднага спря и си отиде. Явно се стресна.

-Съжалявам за държанието на приятеля ми. - каза той вече с по-спокоен тон.

-Няма проблем. - сълза се стече, а аз бързо я избърсах.

-Ъм, добре ли си? - о не, май я видя.

-Да, споко.

-Сигурна ли си?

-Да, напълно. - казах само че отвътре плачех.

-Ами добре тогава. Къде учиш?

-В ПГАСГ.

-Значи ще се виждаме по-често...

-Хана... Хана Купър, а ти си...

-Ник... Ник Скот.

-Приятно ми е.

-И на мен. Е, ще тръгваме ли?

-Да, хайде.

517 думи
~~~~~~~~~~
Здравейтеееее! Нз дали изобщо някой чете тая скапана история, но все пак здр. Сори, ако има грешки, но тва ми е първия fan fiction oк? Ly ❤️ и до следващата глава.