Bloody Tears [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

3.2 В парка

В предишната глава:

Гледах в една точка в продължение на 1 минута размишлявайки над детството си с брат ми, мама и тате. Как живеехме щастливо. Как все още бяха на този свят. Как всичко се преобърна ей така и то зареди мен...
                       Г.л на Хана

Питате се защо зареди мен ли? Ами...преди 2 години отидох на купон без нашите да знаят. На купона дойде полиция, защото явно бяхме много шумни и се наложи родителите ми да ме вземат.

След като ме взеха на път към вкъщи се случи нещо ужасно. Толкова ужасно, че никога няма да го забравя. Блъснахме се в дърво. Тате умря на място, мама беше тежко ранена, а аз бях една идея по-леко ранена в сравнение с мама. Само, че по-късно мама умря на болничното легло.

Явно съм се отнесла, защото Ник започна да ме ръчка.

–Хей, добре ли си?

–Да, нищо ми няма. - лъжа.

–Не те бива да лъжеш, нали знаеш. - каза той, като се приближи до мен. Беше прав. Явно вече не ми минава номера.

–Да, сигурно си прав.

–Искаш ли да ми кажеш.

  Замълчах. Естествено, че няма да му кажа... за сега де. Запознахме се днес. Нямам му доверие. То се знае, че сте ми се подиграва за родителите ми.

След секунди му звънна телефона.

–Ей сега идвам.

Кимнах, а той отиде на някъде.

Не издържах и пуснах сълзите да се стичат. Аз бях виновна, че те сега не са тук. Вината е изцяло моя.  Брат ми трябва да ме мрази, а не да се грижи за мен. С какво изобщо съм заслужила неговата доброта и грижа.

–Хана?! Какво има?! Защо си цялата в кръв?!

–Плаках.- отговорих с трепереш глас.

Той ме изгледа уплашено и изкрещя:

–Какво?!

–Плача кръв. - беше ме страх, че той ще ме изостави, като всички други или ще ми се ядоса, че не съм му казала по-рано.

–Но...защо? - попита той объркан.

–Хората са ме наранявали твърде много. Сълзите ми се изчерпиха. Сега плача кръв. Проблема е, че кръвта идва от сърцето ми. Ако плача твърде много ще умра, но така или иначе няма за какво или за кого да живея.

–Грешиш - изкрещя той.

Аз се стреснах и заплаках отново. Защо стрябва да съм толкова страхлива и чувствителна?!
Той се опита да ме прегърне, но аз го отблъснах.

–Хана, моля те ела. Не исках да те стресна. Съжалявам.

След минута размишления се приближих до него и го прегърнах, а той ми отвърна. Заплаках на рамото му.

–Шшшш недей да плачеш, моля те.

След известно време се успокоих и заспах на рамото му.

                          Г.т на Ник
  Хана заспа на рамото ми и аз я вдигнах на конче. Замислих се дали да я заведа до тях, защото започваше да се стъмва, но не знех къде живее. Затова реших да я заведа в нас за вечерта.

По пътя размишлявах над проблема на Хана. Дали брат ѝ знае? Как, защо и колко хората са я наранявали, че чак да се стигне до тук?

Дали е толкова животозастрашаващо, колкото тя го описа. Ох Ник, идиот такъв! Естествено, че е! Кръвта идва от сърцето ѝ.

Все въпроси без отговори, но знаех едно:

В никакъв случай няма да позволя на никой да нарани Хана.

                        ~~~~~~~~~~~~~
                             574 думи
                        ~~~~~~~~~~~~~
Сори,че новата глава е с малко закъснение и, че качвам толкова късно, но ще го преживеете. Обещах, че следващата глава ще е по-интересна и от гледната точна на някой друг и ето. До следващата глава. Бааай! Love ya?!❤️