На татко златното момиченце | jjk

1

Г.Т на Т/И 

 -По дяволите!-въздъхнах и се метнах на леглото.От 15 минути се опитвах да си сложа диамантента огърлица,но без никакъв успех.Отидох пред огледалото и се огледах.Бях облечена в дълга черна рокля,високи черни токчета,а косата ми беше накъдрена и се спускаше по раменете.Носех диамантени обици и единственото,което липсваше,за да завърши визията ми беше диамантената огърлица.Поводът да изглеждам по този начин не беше никаква новост за мен.След по-малко от час,трябваше да се намирам на поредната изискана вечеря,четвъртата за тази седмица.Мразех да ходя на такива събития.Мразех всичко там:фалшивите усмивки и комплименти,надутите бизнесмени и обезобразените им от пластични операции жени,скучните разговори за политика и пари,придружени от алкохол и цигарен дим.Но най-вече мразех тези места,защото бях принудена да ходя там насила.Баща ми беше собственик на известна компания в Корея.Цялото ми детство беше прекарано над учебници и по частни уроци.Поради тази причина нямах много време да се забавлявам и нямах много приятели.Наскоро бях завършила унивеситет и от мен се очакваше да поема семейния бизнес.Затова през последния месец,баща ми ме караше да ходя на такива събития,за да мога да се "запозная" с обстановката и да навляза в бизнес средите.Аз от своя страна никак не бях заинтересована от този вид дейности.Исках сама да мога да избирам как да живея живота си.

   Самосъжалителните ми мисли бяха прекъснати от почукване на вратата...