На татко златното момиченце | jjk

5

Отворих очи и видях как един мотор спира на уличката.От него слезе младо момче,затича се към нас и повали мъжа на земята.Нахвърли се върху него и започна да го удря, докато по-възрастния не изгуби съзнание.Наблюдавах цялата тази гледка,трепереща и все още плачеща,свита на топка в ъгълчето на пейката.След като моториста провери пулса на безжизнения човек и се увери, че не го е убил, се изправи и се приближи до мен.

-Добре ли си?Не успя да ти направи нищо,нали?-попита ме момчето,като пристъпи към мен,така че да успея да го видя по-добре.Имаше кестенява разрошена коса,перфектни черти на лицето и тяло, толкова пропорционално,че сякаш е направено от скулптор.Носеше черно кожено яке и скъсани дънки.

-Благодаря ти.Не знам какво щях да правя, ако не беше дошъл-изхлипах и избързах сълзите си.

Той ми подаде ръката си ,за да мога да стана.Понечих да я хвана,но цялата беше в кръв. Не понасях кръв. Имах някаква фобия от нея.Всеки път като видех кръв ми ставаше лошо.Този път не беше изключение.Изпищях и изгубих съзнание...
Г.Т на Дънгкук
-Носиш ли парите?-попитах мъжа с черна качулка,стоящ пред мен.

-Да,ти носиш ли стоката?

Подадох му пакета кокаин,а той ми връчи парите.
-Надявам се стоката да е наред,иначе шефа ти ще си има проблеми-след което се обърна и изчезна в тъмнината.

Извъртях очи и си тръгнах.Пфф,шефа ми.Проклетата къртица пред обществото е  собственикът на една от най-известните корейски компании,а всъщност стои зад хиляди убийства,пере пари и превозва тонове наркотици всяка година.А хората като мен трябва да му вършат мръсната работа.Иска ми се да го убия на секундата, но ме крепи мисълта,че той е човека, който ми дава пари и заради него успявам да се прехранвам.
Опитах се да не мисля за работа ,качих се на мотора ми и тръгнах към вкъщи.По пътя чух някой да вика и отидох да проверя какво става.Мъж беше притиснал момиче към една пейка,а тя се опитваше да се измъкне.Като разбрах какво се случва,бързо спрях мотора и се нахвърлих на мъжа.След като изгуби съзнание,отидох да помогна на момичето.Когато я видях от близо, дъхът ми секна.Това беше дъщерята на шефа ми.Малко хора от работниците му знаеха как изглежда дъщеря му и аз бях един от тях.Бях виждал нейна снимка на бюрото в офиса му.Не говореше много често за нея,но на скоро спомена,че тя ще поеме компанията му,а той ще се заеме изцяло с нелегалния бизнес.Чудех се какво прави Т/И на подобно място и по това време.Подадох ѝ ръката си,за да може да стане,но забравих ,че е с кръв, а тя се изплаши и припадна.

Не можех да я оставя така,затова я взех на ръце,успях някак си да я закрепя на мотора и я закарах вкъщи.Когато пристигнахме я сложих внимателно на леглото.Беше ми жал да я оставя да спи с дългата рокля,с която беше,затова я съблякох и ѝ сложих една от моите тениски.Докато вършех това действие, не мога да кажа,че не се насладих на стегнатото ѝ тяло.Завих я и прецених ,че ще е най-добре да спя на дивана в хола.
Автора:Хейоо хубави хорица.Джънгкук,ангела спасител на Т/И реши да се появи най-сетне в тая книга.Надявам се да сте енжойнали  простотията,която пиша и ще се видим в следващата глава xoxo