На татко златното момиченце | jjk

2

 -Влез-казах с въздишка.

-Готова ли сте госпожице Ким?-попита ме присужницата.

-Ами всъщност имам нужда от малко помощ.Не мога да си закача огърлицата.

 Помогна ми да си закача огърлицата и ми пооправи косата.В това време отвън се чу клаксон на кола.Това беше шофьорът,който ме чакаше в лимозината,за да ме закара до сградата,където беше събитието.

-Време е да тръгвате госпожице-каза ми прислужницата и ми се усмихна.

Взех си чантата и излязох от имението,в което живеех.Качих се в лимозината и поздравих Ченгуо,шофьорът.

-Как сте днес госпожице Ким?-попита ме

-Както обикновенно.Искам да се разкарам оттук-отвърнах намусено.

-Недейте така.Знаете ли колко млади момичета мечтаят да са на ваше място?Все пак сте дъщетята на един от най-известните бизнесмени в Корея,богата сте,красива сте и всеки младеж би направил всичко,за да спечели вниманието ви.

 Тук беше прав.Където и да ме заведеше баща ми,мъжете ми се лепяха като мухи за мед.Опитваха се да ме впечатлят с това колко са богати,физически умения,с това колко им вървяло на хазарта и тн.Веднъж дори един се опита да ми подари пингвин,но аз учтиво му обясних,че нямам намерение да строя зоологическа градина.

-Може и така да е,но много добре знаеш,че не искам да имам нищо общо с тези хора.

 Мина малко време и аз отново заговорих.

-Ъммм Ченгуо,може ли да те помоля за една услуга?

-Разбира се.

-Моля те ,не ме карай на онова място.Закарай ме някъде другаде,няма значение къде.Само за този път.

-Съжалявам,но баща ви изрично ми нареди да ви закарам навреме,защото днес е особено важна вечер.Спомена,че събитието е ключово за вашето бъдеще.

 Не казах нищо повече до края на пътя.Думите на Ченгуо ме притесниха.Не знаех какво беше намислил баща ми и това ме плашеше.

 Когато пристигнахме ,един бодигард бързо ми отвори вратата и ми помогна да изляза от колата.Сградата ,пред която стоях беше огромна.Влязох вътре и залата беше по-голяма отколкото обикновенно.Разгледах обстановката и там не бяха обичайните лица.Имаше много нови и непознати хора:от деца,верятно принудени да са там,до възрастни,чудещи се как да останат будни.Нещата въобще не ми харесваха.Думите на шофьора щяха да се окажат верни.

-Т/И!Скъпа изглеждаш прекрасно!-това беше майка ми,която се опитваше да си проправи път през тълпата.След нея вървеше и баща ми,който както обикновенно нямаше никаква емоция изписана на лицето.

- Здравейте мамо и татко-направих опит да се усмихна.

 С майка ми започнахме да си говорим,докато баща ми само седеше и ни слушаше.

-Т/И,както забелязваш тук има много непознати лица за теб-баща ми прекъсна разговора,който водех с майка ми-Днес не е обикновен ден,ще се запознаеш с много важни хора.

 Въздъхнах и кимнах.След това баща ми започна да ме развежда из цялата зала и да ме запознава с различни хора:собственици на компании,мениджъри,продуценти.Очаквах да са много неприятни и скучни хора,но се оказаха много позитивни и усмихнати.

 Докато разговарях с един от мениджърите,баща ми се появи,а до него стоеше висок,добре облечен мъж на видима възраст 24-25 години.

-Т/И,това е Парк Чаньол.