На татко златното момиченце | jjk

6

Г.Т. на Т\И

Събудих се от слънчевите лъчи,които нежно галеха кожата ми.Леглото,в което се намирах беше много меко и удобно,сякаш лежиш в някой облак.Отворих очи и за мой ужас,нямах никаква представа къде се намирам.Огледах стаята,не беше нищо особено,просто една спалня.Станах от леглото и забелязах,че не съм с роклята ми,а бях облечена с мъжка тениска.Нямах никаква представа къде съм,как съм стигнала до тук и защо по дяволите не съм със своите дрехи.Последното,което помня е,че ми прималя,когато видях кръвта върху ръката на мотористчето.Реших да запазя спокойствие и се запътих към вратата на спалнята.Веднага,щом излязох ме лъхна аромата на палачинки.Новата стая,в която се намирах беше хол с малка кухничка към него.До печката стоеше момче и явно правеше палачинки.

-Я виж кой най-сетне реши да се събуди!Добро утро, принцесо-каза тъмнокоското и се обърна.

Това беше момчето от снощи. Дръпнах тениската надолу,за да покрия краката си,тъй като не носех никакви панталони,но опита ми не беше особено успешен.

-Няма смисъл да се криеш,виждал съм и по-голи от теб.А и защо да ме лишаваш от таква хубава гледка?-погледна ме от горе до долу и се усмихна самодоволно.

Погледнах го накриво и го попитах:

-А ще може ли да ми кажеш къде съм и как стигнах до тук?

-След като припадна,реших да те доведа в нас,защото нямаше как да те оставя сама в онзи квартал.Знаеш ли,не смятах ,че ще е толкова трудно да превозиш човек, който е в безсъзнаие на мотор.

-А защо по дяволите съм облечена така?Това твоя тениска ли е..АМА НИЕ ДА НЕ СМЕ-

-Дишай,нищо не е станало.Дори и в едно легло не сме спали.Просто не исках да те оставям с онази рокля и те облякох с една от моите тениски.Виж,тук нямаше как да не гледам какво правя,докато те преобличах ,затова..

Лицето ми беше пламнало от срам.Забих погледа си в земята и не знаех как да го помръдна от там.

-Но хей,както казах и преди,виждал съм и по-голо от това.

Неловка тишина изпълни стаята,докато не реших да я прекъсна:

-Благодаря ти,благодаря че ме спаси и ме докара тук,длъжничка съм ти.

-Не се притеснявай,нямаше как да те оставя там.Както и да е,палачинките са готови.Седни да хапнеш,сигурно умираш от глад-усмихна ми се и сложи палачинките на масата.

Боже,с тази усмивка приличаше на зайче.Пристъпих плахо към масата и седнах внимателно.Той сложи една палачинка в чинията ми и аз започнах да ям.Този човек готвеше уникално.

-Е,а не ми каза как се озова на онова място?-попита ме той и отхапа от палачинката си.

-Историята е доста дълга,едва ли ти се слуша.

-Имам време,разкажи ми всичко.

-Произлизам от доста богато семейство и баща ми е собственик на известна фирма.Цял живот са ме принуждавали да правя неща,които не искам и да бъда някоя,която не съм.Избягах от нас,защото баща ми ме принуждаваше да се омъжа за човек,когото не познавам.Скитах се доста време из улиците и не знаех къде да отида.Видях една пейка и реших да да легна на нея,защото краката ми вече не ме издържаха,но се появи онзи човек и ме притисна,така че да не мога да помръдна.След това се появи ти и знаеш историята от там нататък..Както и да е ,причиних ти прекалено много неприятности,най-добре ще е да си вървя.Само ми кажи къде ми е роклята,ще се преоблека и ще се махна.Ще намеря начин да ти се отплатя по-късно.

-Не си тръгвай.Можеш да останеш тук.Живея сам и не бих отказал малко компания.Пък и нямаш къде другаде да отидеш.

-Благодаря ти.Правиш прекалено много за мен.Обещавам да ти помагам,ще чистя и готвя,каквото кажеш ще правя.

-Всичко ли?-погледна ме с мазна усмивка.

-Перверзник..измънках си под носа-Ние така и не се запознахме.Аз съм Т/И.Как се казваш?

-Джънгкук.Джеон Джънгкук.

Автора:И така Куки и Т/И се запознаха.Воутвайте и коментирайте.Обичам ви💕💕💕