Здравейте, казвам се Виктория и съм на 25 години. Работя в най-известната фирма в Сеул. От утре щяхме да имаме нов шеф, приятел на вече стария. Стария шеф вече е прекалено стар, за да работи.
-За какво си се замислила?-попита ме Юнги. Той ми е най-добър приятел от когато се помня. Винаги е бил до мен, кога му звъня в 2 през ноща, за да му се оплаквам, той се слушаше и ми даваше съвети.
-За новия шеф. Чуда се какъв ще е?-отговорих му.
-Чудиш се колко му е голям ли?
-Мин Юнги ще се чудиш колко ти е голяма цицината след като те ударя.- казах му.
-Спокойно, сладка. Шегувам се.-прегърна ме. И ако питате не Юнги не ме харесва. Той си има гадже, казва се Джимин.
-Слушайте ме всички. Утре в 10 новия шеф ще дойде, не харесва закъсненията. Да сте точни.-каза заместник шефката ни.
Приключихме за днес и се прибрах. Съблякох се и си взех топла и успокояваща вана. След час излязох от банята. Отидох в стаята ми, облякох си пижамата и слязох да си направя вечеря. Реших да си направя спагети. Седнах пред телевизора и разглеждах програмите. Попаднах на канал само с местопрестапления . Много харесвам да гледам как дедективите мислят и залавят престъпниците. След като изгледах няколко сериала, отидох в кухнята и си измих чинията. Качих се в стаята ми. Настройх си аларма, поиграх на няколко и игри и заспах.
8:10
Алармата ми би и аз станах. Влязох в банята и си извърших сутришните процедури. Слязох долу и си направих плодова салата. Има ягоди, банани, ананас и диня. След като закусих се качих в стаята ми, за да се оправя. Роклята, с коя ще съм е до коляното в бебето прасковен цвят. Обувките или така да го нарека мъчилището, с което ще съм са в същия прасковен цвят и малка червена чантичка. Излязох от нас и заключих.
-Добро утро, мадам. Да Ви закарам?-попиме Юнги.
-Да, благодаря ви за поканата, господине.-прегърнах го и се качихме в колата.
Пристигна във фирма и бяхме единствените по това време. Погледнах часа и 9:00. Ще чакаме един час.
-Юн, скучно ми е.-казах му.
-И на мен. Ако искаш може да се разходим около фирмата.-предложи ми и се съгласих.
Поразходихме се и вече беше време да се връщаме. Хора вече идваха. Всички бяха елегантно облечени.
