Вечерта е толкова красива. В момента се прибирам от партито на вече бившето ми гадже. Здравейте аз съм Ноя. Бях на купота на Габриел, но го видях да се натиска с някакво момиче и си тръгнах. Сега се разхождам в парка и гледам небето. Докато се разхождах усетих как нещо се забива във врата ми. Обърнах се и се опитах да ударя човека, но всичко стана черно пред очите ми.
~След 4 часа~
Събудих се в доста добре изглеждаща стая.
-Господарю, тя се събуди.-чух момичешки глас от края на стаята.
-Добър вечер, поспаланке.-поздрави ме, момче с розова коса.
-Кой си ти и какво правя аз тук?-попитах го.
-Пак Джимин. Тук си, защото аз така искам и вече си моя.-обясни ми. Това име ми е познато. Как така съм негова?
-Извинете, господин Пак, но няма да бъда ваша.-изправих се и излязох. Слязох по стълбите и вече бях пред входната врата, беше заключена.
-Няма къде да избягаш. От днес ще живееш при мен и не приемам не за отговор.-заяви ми.
-И от къде си толкова сигурен, че няма да мога да избягам.-троснах му се.
-Защото те познавам доста добре.-той какво каза туко-що?!?!
-Виж не ми се занимава с детски игрички, така че те моля да отключиш входната врата, за да мога да се прибера и повече да не видим.-казах му, но от негова страна не получих отговор просто ме вдигна и ме занесе в стаята, която се събудих.
-Пусни ме. Пусни ме. НИКОГА НЯМА ДА БЪДА ТВОЯ.-каза и се разревах. Може ли живота ми да се преобърне за 4 часа.
-Плачеш заради Габриел, нали?-попита ме.
-Да. От къде знаеш за него?-сгуших се малко в него.
-Казах ти, че познавам. А и бях приятел с Габриел.-обясни ми и ме остави на леглото, като легна от другата страна и се прегърна.
-Ноя, не искам да те нараня. Искам да станем приятели.-каза и започна да си играе с косата ми. Унесох се бързо. Харесвам да си играят с косата ми.
