323 26 2
                                    

Училището приключи и Чонгкук се запъти към стаята, където трябваше да помага на Техьонг с ученето.

Той влезе в кабинета и видя Те да седи на един от задните чинове, мъчейки се да прочете нещо.

Те усети присъствие и вдигна главата си и видя Кук да седи пред вратата.

"Няма ли да седнеш? "

Кук се освести и отиде при него.

"Сега ми кажи какво ти е трудно. "

"Всичко! Нищо не разбирам! "

Чонгкук се почеса зад врата и седна на стола.

"Нека ти помогна. Ще запиша няколко формули и ще ти ги реша, а ти искам да ги препишеш с решенията на листа. "

Кук написа няколко задачи от учебника и ги реши. Те преписа всичко и започна да гледа задачите объркано.

"Пак не разбрах. "

Чонгкук дръпна стола по-близо до него и започна да му обяснява.

Мислите си, че беше добре? Не.

Чонгкук вътрешно умираше от срам и притеснение, че ще изрече някаква простотия.

"Значи просто трябва да го извадя и прибавя пак с други число? "

"Да! Ето, че можеш! "

"Еха, не очаквах да го схвана. Мерси брат. "

Брат, колко много мразеше Кук тази дума, но щом Техьонг я казва не се дразни.

"Няма проблеми, затова съм тук. "

Те вдигна ръката си за пет и Кук я плесна, но после пак отиде в друг свят след като видя огромната усмивка на Техьонг пред него.

Беше като лъчите на слънцето, заслепяваха те. Точно както Те правеше сега с Кук.

Те продължиха така до следобед.

След като приключиха си казаха довиждане и Чонгкук тръгна към дома си.

🕷🕸

The Amazing Spider-M̶̶e̶̶n̶ Gayحيث تعيش القصص. اكتشف الآن