Магическият свят на Рука

Малкия Рука

В свят, в който магията и фантастиката съществуват веднъж на 100 години се ражда дете с невероятни способности. Но с времето все повече хора са почвали да усвояват магията и да се доближават до силата на определеното дете.
Годината е 1203 и по това в едно малко селце на 500 километра от столицата на кралство Кушперча се е родило едно специално дете на име Рука. Била е бореносна нощ, но за сметка на това денят е бил необичайно слънчев.
След 7 години
- Рука, Рука, ела намерих някаква книга.
- Върни се, Макс, трябва да се прибираме.
Приятелят на Рука Макс беше открил книга, която ще промени живота на Рука драстично.
- Оф, Макс, ще ни четат конско...
- Виж, Рука, мисля че това е книга с магии!
- Невъзможно магията е много рядка, няма как някой да си е оставил книгата тук.
- Да, но виж има и написани заклинания.
(Макс почнал да чета всякакви заклинания, но не се е получавало нищо)
- Видя ли, нищо не става сигурно е фалшива.
Тогава Рука решил да погледне книгата и всякаш по инстинкт извика;
- Крила излезте! - след което се появили огромни крила като на ангел на гърба му.
- Ехаа, Рука какво е това!?
- Не знам изглеждат ми като крила... Но как ми порастнаха?!
- Сигурно е си казал заклинание от книгата! Видя ли казах ти, че е магическа книга!
- Да приемем, че е нека да в скрием в гората и утре да я разучим повече.
- Да прав си не можем да кажем на никого за нея все още.
Рука грабна книгата търсейки на същата страница заклинание, което ще прибере крилата, намери го и произнесе думите:
- Скрийте се крила!
След 3 години:
- Хей, Рука, какво мислиш защо не станеш маг. Можеш да отидеш в столицата и да започнеш да учиш в академията за магове. - каза Макс.
- Мислиш ли, че ще успея да вляза. - каза вече 10 годишния Рука овладял всички заклинания от книгата вече.
- Със сигурност ще те приемат с твоят талант!
- Щом така смяташ ще попитам родителите ми дали ще ме пуснат.
Рука отиде в къщата си и направо каза:
- Мамо, тате, може ли да отида в академията за магове в столицата?
Родителите обсъдили отговора си и са решили.
- Добре, ще те пратим само ако ни покажеш на какво си способен.
Те излезли и синът им започнал да използва магии все едно е професионалист
- Синко, къде научи тези заклинания? - попита баща му.
- Еми... С Макс намерихме книга с заклинания преди 3 години...
- Добре! Ще те пратим, но спокойно ако не те приемат можеш да се по всяко врем, а ако те приемат да пращаш писма.
Радостен зад храста подскочи викайки Макс:
- Йей, Рука, бях сигурен, че ще те пуснат!
- Сериозно ли гледа от там, Макс...
- Да, толкова ли е странно?
- Изобщо... - избръщаше поглед Рука.
- Лъжец! Но все пак се радвам, че те пуснаха.
- Да и аз.
,
- Да не ни изложиш!
- Да пишеш писма!
- Можеш да го направиш, Рука!
Всички се опитваха да прикрият сълзите но неуспешно, изпращаха Рука и му пожелаваха късмет.
- Добре, приятели, няма да ви разочарпвам!
И така започнало пътешествието на Рука

Следващата глава: Приемният изпит!