Магическият свят на Рука

Приемният изпит

И ето, че Рука тръгна към столицата, за да участва в приемният изпит. Оставаха му 100 километра до целта му. Докато не се появиха бандити в едно село, в което беше спрял за нощта. Наброй бяха 4-ма и можеха да използват магия, те започнаха да упожаряват къщите с огнена магия. Бяха събудили Рука от неговия сън и той се ядоса, защото утре трябваше да е в идеално здраве, за да мине изпита. Той започна да се облича и да излиза от гостилницата си.
- Охх, кой ме събуди?
- Ъх, хей , шефе, виж има някакво дете? - каза един от бандитите.
- А, вярно, нека да му покажем колко сме силни! - каза шефът им.
- А вие ли сте били! - извика Рука.
Те решиха, че за едно дете няма да са нужни много хора и затова пуснахс най-слабият от тях.
- Хаха, ела ми хлапе! - каза той.
- Огнено кълбо!
Рука използва една от най-слабите си магии, но тя беше достатъчна, за да победи бандита.
- Шефе, хлапето победи Рю! - каза един от тях.
- Какво?! Нека да го нападнем и 3-мата!
- Крила излезте! - извика Рука и полетя.
- Какво той лети?
- Не се плашете, ако го атакуваме заедно дори и с крилата си няма да избяга! - извика шефът им.
- Огнено кълбо!
- Огнено кълбо!
- Огнена змия!
Извикаха и тримата.
- Водна бариера! - извика Рука и отблъсна магията им.
- Какво? Какво е това хлапе!
Незабележително но Рука се развиваше по време на битки.
- Огнен лъв!
На Рука му отнеха няколко секунди, за да ги победи. След което продължи по пътя си към столицата.
- Ехаа, значи това е столицата! - удиви се Рука.
Понеже той не знаеше къде е акъдемията пита дете, което щеше да е негов много добър приятел.
- Да, знам! Аз съм тръгнал на там, ако искаш можем да вървим заедно до там.
- Добре! - отговори Рука и добави - А как се казваш? Аз се казвам Рука, а на кратко ми викат Ру.
- Страхотно име, аз се казвам Ринто. Накратко Рин.
Ринто беше момче с червена коса, с зелени очи и усмихнато винаги. Височината му беше около 1,70, беше слабичък и привлекателен.
- От къде идваш, Ру?
- От едно село на около 500 километра. А ти?
- Аз съм от тук. Виж вече се вижда академията.
- Уау, прав си! Толкова е красива!
Побегна Рука към нея, а Ринто го последва. Те бяха стигнали в 12.30, а приемният изпит започваше в 12.45.
- Добре дошли, млади магьосници! Както знаете сега ще започнем с входния изпит, затова ще ви помоля да дойдете и да си изтеглите номер.
Всички минаха и си взеха номерче. Рука видя Ринто и крещейки го попита:
- Хей, Ринто, кой номер си ти? Аз съм 34.
- Аз изтеглих 52. Чудно ми е защо са ни трябвали тези номерчета, но предполагам, че ще разберем по-късно.
- Ахам!
- Така, дано всички да са си изтеглили номерчета. Ще ви викаме по номер и всеки един от вас трябва да ни покаже по няколко магии, които той знае и няколко, които ние ще ми кажем.
- Номер 1, ела тук!
- Здравейте! - притеснено каза детето.
- Здравей представи ни двете си най-силни магии!
- Добре! Гръмотевично кълбо!
Той направи кълбо, което подскачаше в цялата арена, добре че имаше бариера иначе другите участници можеха да пострадат.
- Това беше добра магия! Представи ни сега и другата си магия.
- Огнена змия!
От земята изкочи огромна огнена змия, която се уви около него.
- Чудесни магии! Сега моля всички да внимават тези две магии ще използвате всички!
- Пегас яви се!
От небето се появи пегасас, на който преподавателят се качи.
- Искам всички да знаете, че магията е въображение, каквото си представите такова ще дойде, а ако призовавате животно ще се яви звяр достоен за вас.
- Това е една от магиите, които ще трябва да покажете, ако успеете да я направите е във ваша полза. - каза директорът.
- Сега ще ви покажа другата. - каза учителят, който демонстрираше магиите и продължи - Огнен лъв!
Рука веднага се сети за случката с бандитите
- Разбра ли? Искаш ли да пробваш?
- Да!
- Добре! Ако не можеш някоя спокойно, няма да загубиш много.
- Пегас яви се!
Появи се малък Пегасас, защото магията му все още беше слаба.
- Добре, това е нормалната големина за начално ниво. Сега пробвай другата.
- Огнен лъв!
Въпреки, че той огнената магия се появи само малък пламък.
- Няма страшно имаш голям шанс, за да те приемем.
Минаха повечето номера и дойде ред на Рука.
- Здрасти! Аз съм Рука от село на около 500 километра!
- Приятно ни е! Покажи какво можеш.

Следващата глава: Първият учебен ден на Рука