Магическият свят на Рука

Първият учебен ден на Рука

И ето че дойде ред и на Рука
- За една от магиите ще трябва да използвам и още една. Позволено ли ми е?
- Да, чувствай се свободен.
- Добре, много ви благодаря! Крела излезте!
- Това ли беше магията, която трябваше да ти помогне?
- Да! И сега, Воден спускащ се дракон!
Рука беше решил все още да не показва най-силните си мсгии и затова използваше само магии от среден клас.
- Това е добра магия изглежда, че има потенциал ще е хубаво да го вземем. - прошепна един от учителите на изпита.
- Да, съгласен съм! Ако успее да направи поне една от магиите, които показвахме го приемаме! - прошепна директорът.
- Можеш да продължиш! - каза учителят.
- Добре!
Той слезе долу и прибра крилата си. Той се чудеше коя магия да използва докато слизаше и през това време като някакъв спомен от друг живот научи друго заклинание и си каза на ум, че ще покаже него.
- Нулева гравитация!
( Понеже я използваше за първи път успя да я удържи само 10 секунди)
- Момче, от къде научи тази магия? - каза уплашено директорът.
- Не знам, всякъш видях нечии спомен. Защо?
- Добре, след изпита искам да си поговорим! Сега продължи с магиите, които ние показахме.
(Директорът беше уплашен, защото това беше забранена магия, а младо момче като Ръка не би трябвало да я знае.)
- Пегас яви се!
От небесата се спусна прекрасен Пегас, беше по-хубав и от този на учителят. Гривата му беше разкошна, а учите бяха по сини и от небето, само с поглед можеше да се каже колко е силен.
- Какво?! - извика бездаиска директорът.
(И си каза на ум:)
- Значи това дете наистина е специално. Добре че е дошъл при нас, сега ние само трябва да направим всичко възможно, за да не тръгне по лошият път.
- Има ли нещо, директоре?
- Не, съжалявам! Можеш да продължиш.
- Добре! Огнен лъв!
Понеже тази магия Рука я беше овладял се появи прекрасен огнен лъв, гривата му беше от сини пламъци, което беше необикновено, като самият Рука.
- Прекрасно се представи, без съмнение ще те приемем!
- Благодаря!
Докато Рука излизаше от арената, директорът си каза:
- Това хлапе е наистина страховито...
- Следващият моля!
- Директоре, какво ще правим с Рука? - прошепна учителят.
- Кажи на някой да говори с него за това, не трябва да губим време! - отвърна той.
- Добре!
Докато Рука вървеше заместник директорката го извика в директорската стая, за да поговорят. Тя беше красива, с дълга черна коса, пъстри очи и големи гърди.
- Рука, нали?
- Да!
- Добре, каза че си получил нещо като видение по време не изпита, вярно ли е?
- Да, да не би да е станало нещо?
- Не, нищо подобно, но ако отново получиш ела да ни съобщиш, става ли?
- Добре! - отговори объркано Рука.
(И така минаха всички номера)
- Хей, Рин! - извика Рука.
- Ъ, Ру, не трябваше ли да говориш с директорът сега?
- Не, заместник директорката говори с мен.
- Заместник директорката? Хей, Ру, кажи как изглежда, красива ли е?
Докато Рука му обясняваше директорът говореше с неговата заместничка.
- Каза ли му?
- Не изглежда, че не знае какъв талант претижава, казах му ако получи отново подобен спомен да дойде и да ни съобщи.
- Добре, за сега трябва само да го наблюдаваме.
На следващият ден. Рука беше останал да спи при Ринто, за което беше благодарен, защото парите му бяха на свършване.
- Хайде, Рука, трябва да тръгваме ще закъснеем! - отчаяно викаше Ринто.
- Какво?! Ще закъснеем? Защо не ме събуди по-рано?
- Ами, опитвам се от половин час да те събудя...
Рука бързо се облече и излезе отвън.
- Офф, няма друг шанс!
- Ъ, какво? - объркано каза Ринто.
- Пегас яви се!
Всички гледаха учудено красивият Пегас, който извика Рука.
- Хайде, качвай се! Нали не искаш да закъснеем?
- Ъъ, да един момент?
Ринто се качи и тръгнаха към аксдемията, за първият учебен ден.
- Бързо ще закъснеете! - викаше един от учителите присъстващи на изпита.
- Крила излезте! - извика Рука и хвана Ринто.
- Замалко да закъснеете! - каза учителят и се усмихваше.
- Бързо, Рин! Да си намерим стаите.
Рука и Ринто отидоха към листа с учениците, за да погледнат в коя стая са.
- Аз съм в 1-А! А ти? - попита Рука
- И аз! Ура, ще сме заедно! - извика радостно Ринто.
- Хайде, да тръгваме, за да не закъснеем!
Звънецът за влизане в час би и Рука и Ринто успяха да намерят стаята си навреме. Всички ученици бяха седнали на местата си и чакаха учителят им да влезе. Рука оглеждаше съучениците си и един му се стори странен.
- Хей, ти. - каза Рука.
- Аз ли?
- Да, как се казваш?
- Ягами. - отвърна ученикът, който изглеждаше странно.
Рука се бе сетил за едно отменящо магията заклинание от книгата, което приятелят му Макс бе намерил.
- Отменяща магия! - извика Рука гледайки Ягами.
Изведнъж се появи някаква пара и след като се махна се видя един мъж на около 30 години. Косата му беше черна, мазна и дълга, под очите му бяха черни като мрака.
- Ахх, чудех се кога ще ме откриете, по едно време си мислех даже да отменя магията! - каза разочаровано учителят им и добави - Добре, че беше... Рука иначе щяхте да бъдете наказани.
Всички гледаха Рука и извикаха:
- Благодарим ти, Рука!
- След часа може да се запознавате! Моята специалност е дегизировката и затова такъв вид магия ще учим в моите часове. Понеже остава малко време ще ви оставям.
Той отвори порта и отиде някъде. Веднага щом изчезна всички зсобградиха Ръка и му задаваха въпроси.
- От къде си?
- Село Дани.
- Колко си висок?
- 1,63.
- Имаш ли си приятелка?
- Не.
И други подобни въпроси.
- Хей, Рука, един от учителите те вика, за да му помогнеш. - високият за годините си му приятел Рука излъга, за да го спаси.
- Къде е?
- Никъде! Гледах те как щеше да припаднеш още малко...
- Да, благодаря ти...
- За нищо, а сега да влизаме следващият час почва.
- Добре!

Следващата глава: Общежитието на момчетата.