*Ерен*
Вече от няколко седмици Леви ме избягва, винаги когато се засечем веднага се обръща на другата страна или ме подминава.
Боли ме, че изгубих близостта си с него.. само и единствено зареди проклетите ми чувства.
Решен съм! Когато го видя няма да му позволя да ме избягва трябва да говоря с него.
----
Днес беше моят ден! Трябваше да помагам на Леви с някакви задачки. Направо перфектно!
-Леви!!
както си и знаех, ще се преструва, че не ме е чул ама няма да я бъде тази работа. Затичах се и го хванах за ръката
-Спри да ме избягваш! Моля те говори с мен, трябва да си изясним нещата.
-Ерен махай се, имам работа ако не виждаш. Вечерта ще дойда при теб и ще говорим.
Изтръгна ръката си и продължи работата си. Хем бях облекчен, че ще говорим но и се притеснявах..
Щом толкова му въздействат чувствата ми към него, трябва да ги подтисна в себе си.
През целия ден му хвърлях по едно око, но той беше толкова съсредоточен, че въобще не забеляза. Исках го, но нямах възможността да го имам. Това беше най-болезненото чувство в мен...
-----
*вечерта*
Леви така и не идваш чаках ли чаках ама го нямаше. Вече бях тръгнал да се депресирам...
-Ерен за какво искаш да говорим?
бях учуден, че всъщност дойде.
-Виж Леви искам да ти се извиня.
-И за какво?
-За това, че те натоварих с моите чувства към теб...знам, че не имаш симпатии към мен, за това ще подтисна чувства си. Тоест забрави какво ти казах последния път. Нека просто забравим случилото се окей?
-Чудесно!
Сега пък какво направих, изражението му изглеждаше толкова тъжно след като му казах да збарави. Не трябва ли аз да съм тъжния в тази ситуация, сърцето ми се късаше докато изричах тези думи.
Направо си легнах и се свих..не знам какво ще правя от тук нататък...
И така хора. Сори, че е толкова кратка тази глава ама така станаха нещата :д надявам се да ви е харесало :)
