*Ерен*
*на сутринта*
Ох как ме боли главата, вчера май прекалих с алкохола. Чувствам се много отпаднал все едно кой знае какво съм правил.
Станах да си измия зъбите, всичко изглеждаше нормално докато не се загледах в огледалото и не видях смучките по тялото ми. Изпаднах в шок нищо не помня да съм правил.
Измих си зъбите на бързо и се върнах в стаята и какво да видя Леви лежеше на леглото ми гол, целия в смучки.
Леле ужас, ще умра. Какво за бога съм направил.
-Ерен значи си буден.
Вцепених се на място. Не знаех какво да кажа на Леви, защото не помнех нищо.
-Д-да буден съм. -измрънках под носа си.
Леви стана и седна на леглото, погледна ме и тотално ме сви корема.
-Ерен помниш ли нещо от вчера?
-Н-не...
-Колко удобно казваш, че ме обичаш а след това правиш секс като животно с мен и накрая не помниш нищо.
Изчервих се като домат, чувствах се ужасно.
Вярно е, че имам симпатии към Леви, но никога не съм си представял, че ще му сторя нещо такова. Бях толкова унизен и засрамен от това, че съм се държал като "животно" а дори не помня нищо.
-Съжалявам Леви... наистина не знам защо съм го направи-
-Не се извинявай Ерен, аз съм виновен, че те оставих да се напиеш до предела да не помниш нищо. Просто забрави какво е станало.
Не можах да му кажа нищо от срам, облече си дрехите и излезна без да каже нищо.
Опитвах се да си спомня какво е ставало, но нямах особено голям успех. Тотално се издъних, сега как ще го погледна в очите...
-----
Минаха се вече няколко седмици, Леви се държеше съвсем нормално все едно нищо не е ставало между мен и него. Признавам беше ми кофти, че не показва дори и малко емоция..
Опитвах се да не мисля много за него и за това се захващах с всякаква работа, гледах да запълня времето си колкото кога повече, почти не съм ял и не съм спал, чувствах се много зле но продължавах да върша работа.
-Ерен.. чуваш ли ме Ерен!
Някой ме викаше доста притеснително, опитах се да отворя очи, но не успях.
Събудих се лежейки е лазарета. Чувствах се като пребит, някой държеше ръката ми.
Разсъних се и видях, че Леви седи до мен и е хванал ръката ми, беше заспал.
Не исках да го будя, но пък трябваше за да не се притеснява.
Тамън да тръгна да му казвам името и изведнъж се събуди.
-Ерен ! Добре ли си ?! Защо по дяволите не си ял нито си спал ? Какво си мислеше, че ще постигнеш като се пренатоварваш така??
Звучеше много притеснен и бях длъжен да бъда искрен с него.
-Не спирах да мисля за нощта в която се напих, чувствах се виновен, че съм ти причинил неприятности и че не помня нищо от случилото се. Опитвах се да те отбягвам, защото не исках да мисля за тази вечер.. за това и се пренатоварвах.
-Голям си глупак!
Леви пусна ръката ми и излезе ядосан от стаята, имах чувството, че сърцето ми се счупи на хиляди парченца. Вече тотално го бях загазил, нямаше как да го погледна в очите отново. Вярно е, че съм голям глупак... загубих и малката близост коята имах с него.
Малко "мистерия" :д надявам се да ви е харесала тази глава ^^ ще де опитвам да качвам на всеки 2 дена глава ако не по-малко или повече. Зависи дали съм заета ^^
