Гледната точка на неутрален разказвач.
Щом Алисън влезе във вилата видя, че Александра също е заспала." Да ги събудя ли? Какво пък нека стават" обмисли си девойката.
Първо събудих Александра. След това отидох до леглото на Лея, където спеше Алек.
-спяща красавице, няма ли вече да ставаш?-попита го тя и го ръчна с пръст в гърба. Той се обърна видя кой е и пак се обърна да спи.
-още пет минути-каза той.
-хайде ставай Александра иска на разходка в гората-каза тя.
-искам ли?-учуди се момичето.
-да нали ти бях обещала да отидем на разходка в гората-каза Алисън.
-вземете Макс, аз не се чувствам много добре-каза младежа и се обърна.
-какво ти е?-попита Александра загрижена.
-главата ме боли страшно много-каза той.
Александра имаше силите да му помогне, но не можеше да се издаде пред Алисън или Алек.
-Алисън ще попиташ ли Никол дали има нещо за глава?-попита я Александра. Алисън кимна. Още щом Александра чу, че вратата хлопва отиде кочукайки до леглото, където беше Алек. Сложи ръка на горещото му чело. За секунди Алек беше отново здрав.
-какво направи чувствам се великолепно-каза момчето удивено.
-аз не съм направила нищо сигурно е било моментно-каза Александра.
-хайде ще тръгваме ли?-попита я Алек, ставайки от леглото.
-къде?-попита Александра.
-нали искаше на разходка в гората?-попита объркан той.
-да, но трябва да изчакаме Алисън да им кажем, че всичко е наред-каза Александра. Алек отиде да се преоблече докато Александра чака Алисън. След като Алек се върна видя как Александра и Алисън си говорят.
-е готова ли си да тръгваме?-попита той.
-да.... Имаш ли нещо против и Алисън да дойде с нас?-попита Александра.
-не нямам. Колкото повече толкова по-весело-каза Алек и вдигна Александра.
-хей, хора какво правите?-попита Даниел. Алисън изглеждаше издразнана от присъствието му.
-ще ходим на разходка-каза Александра, усмихвайки се.
-нещо против и аз да се присъединя?-попита той.
-не, ще бъде забавно-каза Алисън, опитвайки се да скрие колко е издразнана от Даниел.
-супер ще тръгваме ли?-попита Алек. Те съобщиха на Джеф и тръгнаха.
-за бога краката ме болят-оплака се Алисън.
-хайде скача-каза Даниел и клекна да качи Алисън на конче. Тя се качи и групата продължи.
-хей чувате ли това?-попита Александра, заслушвайики се в далечния шум на река-на там-допълни тя и показа на Алек на къде да ходи. След около 15 минути стигнаха една река с малък водопад. Даниел моментално пусна Алисън свали си тениската и скочи в реката.
-хайде скачайте какво чакате?-попита младежа.
-не тук ми е добре-каза Алисън.
-супер ще правиш компания на Александра- каза Алек, пускайки нежну Александра на земята. Свали си тениската и скочи при Даниел. Няма и няколко минути от както са влезли и се баха качили да скочат от водопада. Алек беше застанал на ръба, гледайки към водата и Даниел го бутна вътре.
От гледната точка на Алек.
Щом Даниел ме блъсна в главата ми изплува някакъв спомен.
Бях в стая с огромен басейн и джакузи, криех се от някой. Кен влезе вътре и застана на ръба на басейна. Алисън влезе бавно и го блъсна вътре.
От гледната точка на неутрален разказвач.
След около две минути Алек още не изплува. Даниел скочи и го изтегли.
-какво правите?-попита той след като Даниел го издърпва на повърхноща на водата.
-аз ти спасих живота това става-каза Даниел.
-аз не се давех-каза Алек.
-защо не изплува тогава?-попита Алисън.
Алек не отговори.
-нека просто си тръгваме. Имам чувството, че някой ни гледа-каза Александра. Даниел и Алек се облякоха. Алек беше на път да качи Александра.
-хайде да се сменим-каза Даниел.
-защо?-попита Алек.
-май Алисън не ме харесва много-каза той.
-хубаво-каза Алек отиде и качи Алисън на гърба си.
Те се върнаха в къмпинга.
"не мога да повярвам, че Даниел направи това за мен" тази мисъл не преставаше да обикаля главата на Алисън през цялото пътуване.
Алисън щом пристигнаха отиде в закусвалнята, къде намери другите момичета.
-всичко готово ли е?-попита тя.
-да, остава само да го доведем-каза Лея.
-аз ще го доведа-каза Мая, която вече се е върнала от срещата си с Итан. Мая излезе и отиде във вилата на момичетата. Видях Александра и Алек да си говорят.
-ще направим номер на Джеф идвате ли?-попита ги тя.
-И още как-каза Алек и се изправи моментално от земята.
-аз не си падам по такива неща-каза Александра.
Мая отиде и прошепна нещо на Александра и тя се съгла си. Те влязоха в закусвалнята. Всички извикаха "ИЗНЕНАДААА!!!''.
Алек едва не изпусна Александра.
-това е за сутринта-каза Катрин.
-торта ли надушвам?-попита риторично Макс.
-да, но не е за теб-каза Даниел-а е за мен.
-а за мен ще има ли?-попита Кен.
След време всички бяха вътре и молеха за торта.
-стига де това да не е мандра-каза Дженифер.
-стига мисля, че има за всички-каза Тайлар премервайки тортата с поглед.
-а за нас ще имали-каза със сериозен поглед Никол.
-кой от вас пипа фурната без позволение-каза Джеф.
-аз бях. Много съжелявам просто.....имах рожденден и исках да почерпя всички-каза Алек, лъжейки за рождения ден.
-щом имаш рожден ден няма да има последствия, но за напред питай-каза Джеф. Алек кимна. Щом те двамата излязоха, всички извикаха "ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!".
-вие луди ли сте нямам рожден ден беше само, за да ви отърва кожите-каза Алек, гледайки момичетата.
-с Даниел по-рано намерихме малко вино и водка във вилата на Джеф, ако искате може да празнуваме като за рожден ден-предложи Кен. Те вече бяха свили алкохола по незнайни причина и заключиха вратата, единствен от тях Итан беше със здравия си разум.
-хора ще си навлече неприятности-каза Итан, опитвайки се да разубеди вече пиещите си приятели.
-просто се отпусни те от отдавна са заспали-каза Мая, показвайки, че е един сутринта и му подаде чаша с водка.
Мина един час.
-ЖЕЛАЕМ ВИ ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!!!-вече пееха Даниел, Кен и Макс качили се на една маса хванали се под рамо.
-ЛЯТО СМЕ ЗАБОГА!!-развика се Итан.
-не се ядосвай-каза Мая и го прегърна през рамо.
-пиана си не мислиш трезво. Погледни ме и кажи как се казвам-нареди Итан на Мая.
-Как бих могла да не те позная, но къде ми е подаръкът?-каза момичето със сериозен тон.
-какъв подарък?-попита младежът.
-Как така нали си Дядо Коледа-каза момичето, слагайки ръка на рамото му.
-хора нека почерпим нашия гост, Дядо Коледа с мляко и бисквити-каза Лея, мешейки се при Мая и Итан.
-не аз имам не понусимост към лактоза-каза момчето.
-нали си Дядо Коледа как тогава имаш не понусимост към лактоза?-попита Дценифер, намесвайки се също.
-защо мислиш, че ме показват подпухнал на всякъде-каза Итан.
-хора стига сте тормози ли Дядо Коледа-каза Алек, отивайки към тях с Александра на гръб. Доста залитаха, на няколко пъти да паднат.
-не е ли по-добре да я оставиш-предложи Катрин.
-ти няма да му казваш какво да прави, това е моя работа-каза Александра вече пияна до кузирката.
-ох супер пропадна-каза Алек и я остави леко силно на една от масите.
-утре ще я боли-каза Итан.
-Дядо Коледа къде ти е костюма и бялата дълга брада?-попита Катрин, оглеждайки от горе до долу Итан.
-Те са само маскировка, за да не ме разпознаят на улицата-каза младежът вече се беше отказъл и прие новата си самоличност.
-убичам Коледа-каза Лея, подпирайки се на така наречения от тях "Дядо Коледа" или Итан.
-Лято сме-каза издразнен младежът-ако всички отидете и си легнете на сутринта ще има подарък за вас-опита се да ги обеди Итан.
-няма да се вържа на такива шарлатански истории-каза Алисън, изниквйки от някъде.
-та това е Дядо Коледа, Алисън, нима не му вярваш?-попита Даниел, подпирайки се на Алисън.
Всички се съгласиха и си легнаха освен Итан, който търсеше сигурно вече припаднали Ария и Тайлар. Най-накрая ги намери в мястото, където Никол държи кънутата. Бяха пияни до кузирката и се натискаха. Той го домъкна до вилите и ги сложи да спят. И най-накрая си легна спокоен.
Алек се събуди от страшно главоболие. "сериозно ли някой ми е отстъпил легло?" изненада се той. След това се завъртя и до него беше Алисън. Момчето се стрена на и падна от леглото. Лежеше на пода и си мислеше "какви съм ги свършил снощи. Няма как да съм преспа с Алисън. Може би съм ходел на сън, както, когато бях малък"помисли си той и продължи да спи на пода. Иран беше единствения буден в 10 часа. Дори да беше седял до късно да почисти поразиите и да намери Ария и Тайлар пак се беше наспал. Никол реши да ги събуди или поне Александра, за която днес беше деня, в който сваляха превръзката. След като Александра се расъни, не помнейки какво е правила снощи реши да разпита единствения, който беше буден, а именно Итан.
-е казвай-подтикнат го тя.
-не ми давай зор, че няма да разказвам-каза Итан-та ноща беше доста дълга поне за мен или както ме наричате вие вече пияни до козирка та "Дядо Коледа". Повечето от вас, даже ако не всички мислехте, че е зима, а Дилан, Кен и Макс пееха коледни песни. Ти се беше качила на врата на Алек и залитахте на ляво на дясно, след това ти пропадна, а Алек те пусна върху една маса, едва ви обедих да си легнете. Всъщност причината да си легнете беше това, че "Дядо Коледа" или с други думи аз ще ви дам подаръци и после чисти вашата пумия-разказа Итан.
-толкоз ли пияни бяхме?-учуди се Александра.
-да показвам ли снимки?-попита Итан, изкарвайки телефона.
-не, не искам да си спомня такова разхищение на алкохол-каза Александра, докато Итан я погледна объркан-алкохола трябва да се използва за промивка на рани-обясни тя.
-Как са те навили да пиеш и то толкова, че да пропадне-каза Итан.
Между временно във вилата на момчетата.
Дилан се беше събудил и реши да прати писмо до майка си. Тя го беше помолила да ѝ прати писмо, когато има възможност.
"мила мамо пиша ти за приживяванията ми в къмпинга за сега, запознах се с много готини хора мисля, че си паснахме. Всичко върви страхотно даже вчера се забавляваме като за последно. Кен както винаги прекара доста време в езерото или се мотае с някой от вилата. Изкарваме си страхотно. Получих информация от един от надзирателите ни, че днес ще имаме поход из планината 3 часа ходене с тежки раници и ще спим в палатки. А на следващия ден пак на обратно. Това е за сега от ме, а и преди да забравя как сте с тате, ами кучето? Та както казвах до тук от мен ще пиша пак след някоя друга седмица" така Даниел завърши писмото до майка си. Даниел сгъна писмото и отиде до пощенската кутия в началото на лагера. На връщане се засече с Кен.
-от къде се връщаш?-попита Кен.
-нали я знаеш мама, искаше да им пратя писмо, е това и направих-каза Даниел.
