Дните минаваха и ето, че дойде деня за мисията. Младежите заминаваха на дълго и опасно приключение.
-щом отворя тази книга ще се отвори портал един по един ще скочите вътре и запомнете не се разделяйте-предопреди ги Земният пазител отново отваряйки грешна книга.
-ще бъдете разделени за месец, а ние ще наблюдаваме строго какво вършите. През този месец ще се убочавате как да използвате силите си. Щом месеца свърши вашият учител ще ви каже къде да отидете-каза Въздушният пазител, до като най-накрая беше намерил вярната книга. Той я отвори и пред нас се появи силно искрящ портал.
Макс реше да се прави на смел и влезе. Всички го последваха и щом всички влязоха пазители те затвориха портала.
*
От гледната точка на Дженифер.
Събудих се в не позната стая. Главата ме болеше толкова много.
Къде ли се бях узовала. Реших да изляза от стаята и да видя къде се намирам. Намирам се в една огромна къща. Беше като дворец. Най-накрая видях жена на средна възраст с облекло на прислужница.
-Извинете-викнаха аз-къде се намирам?-попитах аз щом жената се обърна.
-мадам вие се събудихте, може да заповядате на закуска, моля по следвайте ме-каза жената и тръгна на някъде, аз я последвах. Отведе ме в трапезарията на къщата. В края на масата седеше някаква жена. Пред нея имаше прекрасно ястие.
-госпожо, тя се събуди-съобщи ѝ прислугата.
-доне си ѝ нещо да хапне-нареди господарката.
-коя си ти? И къде се намирам?-започнах да разпитам аз.
-аз съм твоя учител за следващия месец. Ще те науча на всичко нужно, за да помогнеш на нашата земя-каза жената.
-разбирам, но къде са другите?-попитах аз.
-не ви ли обесниха на Земята?-попита тя.
-казаха нещо за раздяла, но не слушах-обесних аз.
-всички сигурно са при свой те учители, дори повечето са започнали тренировки-каза жената.
-в какъв смисъл са започнали та ние сега пристигнахме-казах аз.
-всъщност ти си тук от два дни-каза тя.
-моля?-възмотих се аз.
-пристигането ти не беше леко-каза тя.
-тогава нека започваме-казах решена аз.
От гледната точка на Макс.
Събудих се в нещо като гора. Нещо се раздвижи из дърветата. Заех позиция готов за битка.
-Кой си ти?-попитах аз, въртейки се във всяка посока.
-ние сме товоя учител-каза някой.
-ние?-попитах аз.
-да, ние ще те научим, не бива да се бойш от нас-каза друг.
-смисал имаш ли друг избор?-в този момент пред мен се появи човек целия в черно с маска. Зад него едва се виждаха още хора. Този пред мен ми подаде ръка. Аз я стиснах.
-ще дойда с вас-казах аз.
Човекът ме за дърпа с всички сили. Затворих си очите и щом пак ги отворих се намира пред един голям дворец.
От гледната точка на Александра.
Чуствах се все едно съм болна. Не можех да почувствам нито един от крайниците си. В стаята влезе някой. Не можех дори да си завъртя главата да видя кой е.
-не се бой, аз съм тук да ти помогна-седна на леглото ми белобрад старец.
-кой си ти?-попитах аз.
-твоя учител-каза дядото, слагайки влажна кърпа на челото ми.
-ще се оправя ли?-попитах аз.
-иначе как ще помогнеш на приятелите си-каза старцето.
От гледната точка на Даниел.
Когато се събудих беше като в хладилник. Изправих се от леглото погледнах през прозореца и видях, че от вън има поне две преди сняг.
-студа може да те направи само по-силен-каза някаква жена, влизайки в стаята.
-коя си ти и къде се намирам?-попитах аз.
-аз съм твоя учител няма значение къде се намираш-каза жената.
-защо?-попитах аз.
-тук си да завършиш мисията или да разбереш къде си-каза учителката.
Аз не казах нищо.
-така си и помислих сега ме по следвай-каза тя и тръгна на някъде.
-а ще можели по-топли дрехи?-попитах аз.
-Не!-каза категорично тя.
-защо?-попитах аз.
-ще разбереш и не задавай толкова въпроси-каза тя и продължи да ходи.
От гледната точка на Алисън.
Събудих се във възможно най страмната стая. На стените имаше кожа от животни. В стаята влезе непознат мъж.
-кой си ти?-попитах директно аз.
-твоя учител-каза той.
-ооо, да пазителите споменаха за това, а каква е моята сила?-попитах аз.
-също са ти казали, че няма време за излишни въпроси-каза той и излезе от стаята.
-мислиш, че това беше излишен въпрос?-попитах аз, хуквайки след него.
-да, също като този-каза мъжът.
-но аз просто искам да знам-оправдах се аз.
-просто прави каквото ти казвам и мълчи-каза той.
-просто ми кажи-омолявах го аз.
-това ще бъде дълъг месец-промълви той, ускорявайки крачката.
-чух това-казах аз, забързвайки след него.
От гледната точка на Джак.
Събудих се със страшно главоболие. Като че имах махмурлук. В стаята влетя бабичка с кукли на ръце.
-коя си ти и защо са ти тези кукли?-попитах аз.
-всичко ще се изяснява с времето-каза единствено тя.
-но за какво....-започнах аз, но нея вече я нямаше.
-БАБООО КЪДЕ СИ? КЪДЕ ИЗЧЕЗНА ЗАБОГА? - виках аз разхождайки се из къщата. Тогава тя ме зграбчи за рамото.
-ЗАБОГА! - развиках аз.
-не викай в къщата-заповяда старицата.
-ако ще правиш така...-започнах аз и осъзнах, че отново е изчезнала.
-МАМКА МУ- развиках се аз и хукнах да я търся.
От гледната точка на Мия.
Събудих се на някъкав диван. Около мен имаше сякакви растения.
-ЕХО ИМАЛИ НЯКОЙ ТУК?- развиках се аз, изправяйки се от диванчето.
-ДА- чу се женски глас. Аз го последвах и ме отведе в двора на къщата.
-какво правиш тук и коя за бога си ти?-попитах аз.
-готова ли си за тренировка?-попита тя.
-да, но коя по дяволите си ти?-попитах отново аз.
-шшшшшш-каза тя, слагайки пръст на устата ми.
Седяхме така известно време.
-би..ли..си...махнала.....пръстта....от..устата..ми-едва казах аз заради пръстта. Тя най-накрая си махна пръстта.
От гледната точка на Катрин.
Събудих се в непознато място. Главно се събудих, защото в тази къща беше като в ада. Буквално все едно някой ме готри жива.
-защо е толкова топло тук-казах аз, ставайки от леглото.
-каквото не ни убива ни прави по-силни-каза някакво старче, което, не знайно кога влезе в стаята.
-какви ги говориш старче?-попитах аз.
-ще разбереш с времето-каза дядото.
-ти трябва да си моя учител, нали?-попитах аз.
-аз ли съм?-отговори с въпрос дядото и се засмя.
-пошегува се, нали?-попитах аз.
-пошегува ли се?-попита стареца.
От гледната точка на Итан.
Събудих се в някаква стая.
-слез на долния етаж-чух глас плътно до мен. Но щом се обърнах там нямаше никой. Докато слизах по стълбите видях някаква баба, но докато сляза нея я нямаше.
После пак я видях, но веднага изчезваше.
-НЕ СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ С МЕН БАБО -развиках аз.
-много си бавен, хлапе-чу се гласа на старицата плътно зад мен. Обърнах се, но нея я нямаше.
-също си много шумен по-тихо-чу се гласа на бабата до мен. Обърнах се, но пак я нямаше.
От гледната точка на Лея.
Събудих се от странен шум. Излязох от стаята и видях как някакъв мъж прави портал. Мина през него и се озова право зад мен.
Аз изпищях.
-не се бой, аз съм твоя учител, няма да ти наредя-каза мъжът.
-не ме е страх-казах смело аз.
-сигурна?-попита той.
-на пълно-казах уверена аз.
-тогава зощо изпищя?-попита той.
-защото за пръв път виждам някой да се телепортира-казах аз.
-по-добре свиква-каза той и отвори друг портал и изчезна в него.
От гледната точка на Кен.
Събудих се. Излязох от стаята и се срещнах с един мъж.
-виждам, че си буден.
-Как направи това без да си помръднеш устните?-попитах аз.
-не смяташ ли за по-наложително да започнем тренировка, от колкото да разбереш как го правя
-няма да мръдна от тук, докато не ми кажеш как го правиш-каза аз и скръстих ръце.
-значи ще те накарам
-какво имаш....-дори не успях да си довърша изречението и полетях във въздуха.
-какво по дяволите правиш?-попитах аз.
-в момента отиваме да тренираме
Той ме изведе на двора.
-хубаво ще тренираме, само ме пусни-казах аз.
-щом искаш
И в този момент се простнах на земята.
