School love ❤ [СПРЯНА]

Глава 8

~~Гл. ДжеСи~~
Взех си телефона и отидох да спя в другата стая.
''На сутринта''
Пощи не можех да мигна и затова станах по-рано. Часът беше 7:59 което значи, че трябва да се оправям. Влязох в банята да се къпя. Пуснах си хладка вода. Докато се къпах сълзите ми потекоха.
-Сега не е момента да плачеш! -казах си. Изтрих си сълзите и продължих да се къпя. След като бях готова обвих кърпата около тялото си. Излязох и погледнах навън. Беше мрачно и валеше дъжд точна като в душата ми. Отидох в моята стая да се оправя. Облякох си това:

Сложих си само спирала. Обух си тези обувки:

И си взех тънкото черно палто. Излязох тихо за да не будя момичета. Качих се в колата ми и тръгнах.

Пътувах половин час и стигнах. Часът беше 9:45, а моят записан час е в 10ч. Седнах пре кабинета и зачаках.
••Skip time••
Докторът дойде и влязохме в кабинета.
-Е ДжеСи, как се чустваш? -попита ме.
-Ами добре докторе. -отвърнах.
-Изследванията са готови. - каза.
-Добра или лоша новина? -попитах.
-Ами лоша.... ДжеСи резултатите показват, че няма да можеш да имам деца. - каза и погледнах реакцията ми.
-Това може да е по наследство или един на сто човека имат тази болест. -довърши.
-Много ви благодаря докторе! - казах и излязох от кабинета. Плачех. Не проумявах това което ми каза. Качих се в колата ми и звъннах на мама.
-А-ало м-мамо?! -казах.
-Какво има дъще? Плачеш ли? Какво е станало? -зададе ми въпроси.
-М-може ли да дойда при в-вас? -попитах.
-Разбира се! Ела! - каза тя.
-Идвам! -затворих и потеглих. Пътувах до Пусан. Стигнах до къщата на наще.