𝘵𝘩𝘦 𝘤𝘰𝘭𝘥 𝘨𝘶𝘺 // 𝘫𝘪𝘬𝘰𝘰𝘬☆

》2《

Бе 08:48 часа сутринта.Чан току-що се бе събудил и погледна приятеля си,който се беше сгушил като коала в него.По-малкият се усмихна детски,а след малко чу сутрешните мрънкащи звуци на Чим,бяха толкова очарователни.А самото момче...същински ангел.
Чан погали меката коса на момчето,като с другата ръка щипеше бузките му и го подканваше да става.
Мъникът беше ужасно гладен и караше съквартиранта си да се оправя по-бързо.В просъница Чим каза тихо.

-още 5 минутки,мамо.Днес не съм на училище.

- Да,но ще ставаме да ядем,принцесо. - каза Чан,засмивайки се.
Джимин се стресна за момент и рязко се изправи да асимилира къде се намира всъщност.След 2 минути се сети и стана от приятеля си,започвайки да се оправя.
15 минути по-късно,момчетата бяха готови и излизаха.

Междувременно,в университета отново се провеждаше фотосесия,но този път Чонгкук не бе сам,с него беше неговият приятел,както и колега - Джун (Park Junhee)

Докато момчетата слизаха по стълбите,за да излязат от сградата,Чан случайно се обърна и видя колегата на Чонгкук.Мъника остана вцепенен,Джун бе висок и строен,със светли очи и черна като въглен коса.

-Хайде,Чан..нали беше гладен? - каза Чим,показвайки приятеля си да тръгне,защото усещаше,че ще стане нещо лошо.

-А-аз...да.Но..хайде след 5 минути да тръгнем. -едва каза Чан и продължи да гледа модела,който случайно се бе обърнал и бе погледнал червенокосия мъник,усмихвайки му се.След малко Джун започна бавно да се приближава към двете момчета и щом стигна до тях леко се усмихна и ги поздрави.

-Здравейте,мъничета!Виждам,че сте нови тук,за пръв път ви виждам.Аз съм Джун,приятно ми е да се запознаем!

Чан гледаше ококорено и започна леко да трепери,едва подавайки ръката си.

-З-здравей...аз..аз с-съм Чун,не Чан..така де Ючан,но ме наричай Чан. - след като каза това,силно се изчерви и скри лицето си в ръце и се обърна с гръб.В същото време,Чим леко се усмихна и се поклони,в знак на уважение.

-Аз съм Парк Джимин,и на мен ми е прия-
И преди да довърши изречението си,чу познат и неприятен глас зад себе си.

-Джун,почивката е почти към края си,нека тръгваме. - каза Чонгкук и се доближи до колегата си,но когато видя познатото лице,направи погнусена физиономия и заядливо каза : - Ъх,пак ли този дребен гном?Ти друга работа нямаш ли си,освен да обикаляш училището,когато съм тук?

-Съжалявам,господине.Наистина не съм имал за цел да Ви преча или нещо подобно,просто с приятелят ми... - тръгна да казва Чим,но отново бе прекъснат.

-Изобщо не ме интересува,дребен.Махай се от пътя ми,преди да е станало лошо. -заядливо каза Чонгкук и тръгна напред, задавайки хиляди въпроси ня Джун. - Кои са тези,как се казват и защо са тук?

-Червенокосият - разбрах само,че се казва Ючан и иска да го наричаме Чан,изглежда сладък и приятен. - каза Джун,усмихвайки се.

- Не ме интересува Чан,онази дребна руса твар как се казва? - каза Кук ядосано
-Парк Джимин,нов е в университета. - сподели Джун,леко изплашено.
Чонгкук се подсмихна и вървеше напред,като си мърмореше тихо.
-Парк Джимин значи...с теб ще бъде забавно.