𝘵𝘩𝘦 𝘤𝘰𝘭𝘥 𝘨𝘶𝘺 // 𝘫𝘪𝘬𝘰𝘰𝘬☆

》3《

Мина пореден ден,изпълнен с приключения и забава за двете момчета.Бе 21:48,като по едно време Чим Чим,реши,че е дошло ежедневното му време за мрънкане.Обърна се към приятеля си и се подпря на рамото му.
-Чааан,изморих сее. - това бяха думите,които той повтаряше в продължение на 15 минути,когато най-накрая пристигнаха пред вратите на общежитията.На лицето на Джимин се появи широка и искрена усмивка,която показваше колко щастлив е дребосъка,че се е прибрал.Двамата влязоха вътре и се запътиха към стаята си,когато Джимин забеляза позната фигура пред себе си.
-Ч-чан..това е онзи..о-онзи от по-рано. - русокосия започна да трепери и опита да се скрие зад приятеля си.
-Искам да се успокоиш,той не е чак толкова лош,съмнявам се,че би искал да те изяде,не ми прилича на канибал. -отвърна Чан,с лека усмивка върху лицето си.
Джимин се измъкна иззад момчето и застана до него,като заби погледа си в земята,без дори да гледа къде върви.
Точно поради тази причина не забеляза оставената бутилка от водка пред краката си,спъна се и...И какво ли?Разбира се,се оказа отново пред Чонгкук.Голямото момче го изгледа злобно за пореден път и изсъска.
- Аз не ти ли казах да не се увърташ повече около мен?
-К-кук..аз съж-. - преди да успее да се доизкаже,Чонгкук го хвана за врата и го изправи,като притисна тялото му към стената,продължавайки да гледа с онзи яростен поглед.
Джимин направи лек знак с ръка на приятеля си,да се прибира,опитвайки да му обясни,че ще се оправи сам.
- За пореден път ти обяснявам.Видя ли те още веднъж около себе си,особено по това време,ще бъдеш жестоко наказан. - каза Чонгкук,като все още не бе свалил онази злобна усмивка,придружена със същия вид поглед.
Русокосия настръхна.Чудеше се какво се случва,изобщо не разбираше за какво говори другото момче.
-К-к-какво..ще ми п-правиш? - опита на няколко пъти да каже Чим,но бе доста трудно за него,особено в тази ситуация.
Чонгкук прехапа устната си и с едната си ръка,захвана китките на Джимин,слагайки ги над главата му.
-Нищо особено,може би ще ми трябва само колан и голямо легло,тогава ще разбереш и сам. - след тези думи,Кук пусна ръцете на малкия и си тръгна,сякаш нищо не се бе случило.
По пътя към стаята,Чим усети напиращите сълзи и бързаше да ги изтрие,преди приятеля му да ги е видял.За жалост не се сдържа и избухна в силен плач.Мъникът бе близо до стаята си,плачеше силно,а това накара червенокосият му приятел да излезе.Щом Чан видя дребното и крехко плачещо човече,свряно в ъгъла веднага дотича и силно го прегърна.
половин час по-късно,Чим вече бе спокоен и двете момчета си влязоха в стаята.Оправиха се за лягане и изгасиха всякакъв вид светлини.Но Чим не заспа,мислеше за всяко едно от действията на Чонгкук по-рано,не знаеше дали се чувстваше добре тогава..или го беше страх.

има време да разберем.

//здравейте,сладури,съжалявам,че не качвах толкова много време,просто нямах много идеи,пък и ми се счупи телефона и нямах как да пиша.Та,сега съм тук,ще правя опити да пиша по-често.谢谢! (благодаря!)