Към 5 сутринта се чу ужасно силно лопане по вратата на семейство Ким.
Всички се събудиха, като Тай и Те се стреснаха и се сгушиха един в друг.
Кук стана и взе пистолета си, като затвори прозореца и излезе, заключвайки ги.
Слезе долу и отвори вратата, насочвайки пистолета срещу седящият там Мин Юнги.
Едно време с Кук бяха приятели с привилегии, но сега бяха най-добри приятели и адски добри партньори в работата си.
Юнги плачеше.
Кук свали пистолета и го гушна силно.
- Какво става?
- А-ан... Взеха ми детенцето, Куки.... Момиченцето ми...- сгуши се в Кук и продължи да ридае.
Кук се стресна- Отивам да се облека, ти се обади на колегите!- Качи се горе и започна да си облича униформата.
- Какво става?...- Попита Те притеснено.
- Взели са Ан...- Облече се и тръгна надолу.
- Чонгкук!- Те се разплака, а Кук се върна.- Не ни оставяй тук, сами!
Кук се огледа и кимна, облече и двамата набързо.- Хайде към колата.
Те и Тай тръгнаха към колата, Кук взе една книга за Те и няколко играчки за Тай, включително Йонтан и тръгна след тях.
Качиха се в колата, а Юнги в неговата и тръгнаха към управлението.Вече бе 8 сутринта.
Всички инспектори, детективи и полицаи участващи по случая, а общо 10, бяха ужасно недоспали. Не заради ранното повикване. Те не можеха да спят, от страх, от ужас. Къде бяха децата им, сега чий ред беше? Кога щяха да си ги върнат? Беше ужасно.
Никой от нях не си бе представял, че някой е способен да убие толкова на брой малки деца.
Телефона звънна, прекъсна тишината, в която бяха изпаднали всички.
Кук вдигна, като очите му се насълзиха, вглеждайки се в инспектор Пак.
Кук затвори, като отиде и гушна Пак силно.- Съжалявам...
Пак го погледна, а след това избухна в плач. Не го понесе. Падна на земята, Кук му оказа първа помощ, а останалите викнаха лийнейка.
Кук вече бе ядосан, бе най-малкия там, но бе участвал в много акции и бе най-опитен.
Обърна се към другите.
- Няма да позволя друго дете да си отиде, ясно!?- повиши тон.
Останалите кимнаха- Какво ще правим?...- Попита полицай Ким.
Кук започна да им разяснява плана си.Те и Тай гледаха Кук с възхищение. Не знаеха, че е толкова добър в работата си.
Кук ги бе завел в участъка, за да не се страхуват.- Тати?- Тай прошепна на Те, галейки Тан по главата.
- Да, миличък?- Те го целуна по главата.
- Може ли като порасна да стана като тати Куки?
Те се усмихна широко и вдигна Тай в скута си, като го гушна силно.- Разбира се, Тай. Ако станеш като него с тати Куки ще се радваме много.
Тай се усмихна широко и се сгуши в Те.Кук раздаде задача на всеки, след което отиде при Те и го дари с нежна целувка- Ще тръгвам, беби, но тук ще сте в безопасност, нали?
Те кимна и го целуна отново, не искаше да се отделя от устните му никога.
Кук се усмихна леко и го погали по бузката.- Гледайте Тан да не прави бели, нали?
Те кимна.
Кук тръгна.
YOU ARE READING
𝕴'𝖒 𝖑𝖔𝖘𝖙
FanfictionПродължение на In love with my brother. •26.07.2019- #1 in crimi