𝕴'𝖒 𝖑𝖔𝖘𝖙

🥀7🥀

Вечерта Кук се върна в управлението, но за негово нещастие не видя Те, Тай и Тан никъде.
Претърси навсякъде, разпита всички, но никой не ги бе видял.
Започна да звъни на Те, но уви, телефонът му беше изключен.
Изпадна в паника.

След час телефонът на Кук звънна, бе скрит номер.
- Пак се срещаме, Ким.- ужасен глас се чу през слушалката.
- Кой си ти!? Какво искаш!? Къде е семейството ми!!!
Гласът се засмя- Аз съм най-големият ти кошмар... Какво искам ли... искам теб. А те... те са тук.- гласът даде слушалката на Техьонг.
Те зарида по телефона- Куки, спаси ни, моля те... С-спаси Т-тай....
Кук се обля в сълзи- Къде си!?- попита гласът.
- Мммм... това не мога да ти кажа, но ще ти кажа къде ще се чакаме. Само двамата. Като ти ще си без оръжие.
- Дадено.
Гласът започна да дава насоки, после затвори.

Животът на Кук мина на лента.
Всичко, което имаше бе при този човек- любовта на живота му, детенцето им и кучето, което също им бе като дете.

Кук тръгна към уговореното място.
Но разбира се първо съобщи на Юнги. Каза му къде отива. Сложи си проследяващо устройство на часовника. И скри пистолета в крачола си.
Искаше да пръсне мозъка на онова същество, посмяло да докосне най-скъпото му.

••••••••
Окееей, май тази книга не ви е интересна? Да я спирам ли?