Огненочервено

ТРЕТА ГЛАВА

Шарл отпи от току-що поднесеното му италианско кафе отпи бавно от чашата си. Предпочиташе да го пие чисто, без излишни подсладители, за да усеща трапчивината след всяка глътка. Имаше нещо приятно в разтилащата се из всичките му сетива горчивина, с която беше свикнал да се събужда сутрин. Истинският вкус на кафето беше точно този - неподправен, наситен, неподражаем.

Седнал на една от малкото свободни маси отвън на местното кафене, той извади от раницата си дебел тефтер и карта на града. Макар и кафето да му беше подействало ободряващо, шумотевицата от туристи от различни части на света не позволяваше на французина да се концентрира, но се наложи да си напомни, че все пак времето му във Венеция беше ограничено, а той имаше да спазва срокове. Внимателно се взря в картата, върху която бяха изобразени подробно различните улици, канали, както и задължителни места, които трябва всеки човек, дошъл тук, да посети. Беше му все още трудно да се ориентира, но се надяваше, че ще да опознае града сравнително бързо. Вчера беше пристигнал късно и не беше имал възможност да разгледа.

Кратката му разходка с цел да се раздвижи след полета от Париж обаче го беше отвела до малкото магазинче за картини на Нина. Дори и след като се беше събудил в хотелската си стая тази сутрин, мисълта му отново се връщаше към произведенията ѝ. Шарл не разбираше кой знае колко от изобразително изкуство, но нещо от вчера се беше запечатало трайно в ума му. Предположи, че причината се криеше във факта, че магазинът на практика беше неговото първо впечатление от Венеция. Или поне се надяваше да беше само това. Разбира се, беше абсурдно да мисли за срещата си с художничката при положение, че имаше да върши толкова много работа, с която трябваше да се захване колкото се може по-скоро.

След кратко преглеждане на туристическата карта, огради с кръгче забележителностите, на които беше длъжен да отиде по време на пребиваването си тук. Установи, че в момента се намираше на главния площад в града - "Сан Марко". На него се издигаше красива базилика със същото име, а малко по-встрани се виждаше част от фасадата на Двореца на дожите. Смяташе да ги посети по-късно днес, но първо му се искаше да разгледа отблизо така известния площад, по който вече се разхождаха онемели от красивата архитектура туристи. Някои правеха безброй снимки с фотоапаратите си и обстойно ги преглеждаха да не би да няма някой размазан кадър, други пък просто се движеха бавно, наслаждавайки се на компанията на партньорите си и от време на време сочеха развълнувано в различни посоки. По-малките посетители на италианския град тичаха развеселено, закачайки се с ятата гълъби, които бяха неизменна част от чара на площада, и със смях на уста безуспешно се опитваха да ги уловят в детските си ръчички.