Огненочервено

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

В началото Нина си помисли, че беше длъжна да се отбранява, да предпази това, което беше сътворила върху скицника, но после се зачуди от какво всъщност повече се страхуваше - от това, че щеше да разкрие част от душата си пред един напълно непознат, или от това, че по този начин щеше да потвърди съществуването на историята от рисунката пред себе си? За миг съжали, че изобщо беше започнала да рисува точно това. Всяко следващо докосване на молива до листа я връщаше назад към спомени, които искаше да заличи, но истината е, че животът не беше графит и нямаше гумичка, с която да можем да изтрием част от него. Той полепваше по тялото и ума ни и оставяше невъзможни за изчистване петна.

Настоятелният начин, по който Шарл гледаше притиснатия към Нина скицник обаче, все пак успя да прекърши крилете ѝ на надеждата, че щеше да се размине, без да се налага да разкрива недовършената си рисунка. Сърцето ѝ запрепуска в див галоп, когато леко отпусна хватката около скинцика, който несъзнателно беше леко намачкала от стискане, и позволи на французина да хвърли бърз поглед, колкото поне да го накара да спре да я притиска.

Шарл зърна рисунката буквално за части от секундата, но се постара да запечата колкото се можеше повече детайли от нея в главата си, за да може после постепенно да си направи заключение за това какво се криеше зад изобразеното. Нина затвори скицника, сякаш, че се опасяваше от възможността още мякой друг да види какво се спотайваше в него и постави двете си ръце отгоре му като допълнителна защита.

Гледката на самия площад "Сан Марко" беше способна да вдъхнови и художници като Нина, и писатели като Шарл, стига да можеха да уловят подходящия ъгъл и момент, който после да пресъздадат под формата на изкуство. Цяла сутрин французинът се беше опитвал да открие онова зрънце от Венеция, което да разбуди музата му, но така и не му се беше получило. Предполагаше, че художничката обаче беше успяла и рисуваше поредната красива подробност от площада, до която окото ѝ се беше докоснало. Това, което беше върху скицника обаче, нямаше нищо общо с площада, нито дори с града. Доколкото беше успял да забележи, рисунката показваше обикновена къща. Нина беше скицирала по-голямата част от нея с точност на архитект и няколкото пръснати на пейката молива му подсказаха, че скоро щеше да започне да я оцветява. Не биваше да се изненадва, че всички четири от тях бяха отново в предпочитаните от Нина студени цветове. Къщата от рисунката изглеждаше уютна и Шарл предположи, че някой топъл нюанс би ѝ отивал много повече.