Опитомяването на Ада

Дан Макхонак

-Инспекторе! Инспекторе! - бях се вкопчила в Еверет, забила нос в ризата му. - Добре ли си?
-Д-да... - той ме изправи като ме държеше за ръцете.
-Сигурна?
-Да. Ти?
-Нищо ми няма... както винаги.
-Кой беше онзи?
-Дълга история.... Набързо. Това беше брат ми в тялото на Веригата.
-Чакай... Кой? Какво?
-Брат ми е слязъл на земята, от Ада, за да ме убие и да вземе трона, който няма да получи. Вселил се е във Веригата. Един от най-опасните хора в ЛА, също така мой познат.
-Познат?
-Направих му услуга. Сега ми е длъжник... Беше ми длъжник, сега е мъртъв. Нищо. Ще ми се издължи в Ада.
-Нищо не разбирам, Еверет!
Нищо! - нервите ми бяха на ръба и всички тези неща, които той ми говорише само бяха като масло в огъня.
-Знам!Знам!Но това е истина! - затворих си очите и броях до 10, за да се успокоя. - По-добре ли си сега?
-Не, не съм...НЕ СЪМ!
-Добре... Слушай ме! Викни полиция! 
-Ама... Ти? Ти къде отиваш?
-Ще ида да свърша една работа.
-Не, не, не. Идвам с теб!
-Остани и извикай полиция! - след това Еверет изфуча през коридора. Постоях на място известно  време, взирайки се в празния коридор. 
-По дяволите... - изтичах до барплота и си взех телефона. - 991!
-Какъв е вашият спешен случай?
-Трябва ми помощ! Опитаха се да ме убият!
-Ще Ви препратя към полицията... - изчаках една-две секунди - Ало? Добър вечер. Как да бъда полезен?
-Здравейте. Опитаха се да ме убият!
-Кажете име и адрес. Веднага пращам екип!
-Кейт Гарсия. Булевард Адамс 587.
-Кейт?Кейт Гарсия?
-Да! Може ли по-бързо!
-Боже! Аз съм! Дан! Дан Макхонак! Онзи от полицията!
-Това е прекрасно, но все пак... ВИКНЕТЕ ПРОКЛЕТИЯ ЕКИП!
-Идвам веднага с моите хора! - след това връзката прекъсна.

                       °          °          °    
Полицаите вече бяха дошли и оглеждаха клуба. Аз давах показания на един от тях.
-Имам още един въпрос относно Веригата. Бихте ли ми казали от къде разбрахте неговия псевдоним?
-Еверет Светлоносеца ми каза.
-А от къде познавате въпросния господин Светлоносец?
-Запознахме се при специфични условия.
-От колко време се познавате?
-Може би, по-малко от седмица. - полицаят затвори тефтерчето си, благодари ми за отделеното време и си отиде.
Загледах се за Дан Макхонак. Приближих се към един полицай.
-Извинете! Бихте ли ми казали, къде е инспектор Дан Макхонак?
-Кой?
-Инспектор Дан Макхонак. Би трябвало да е тук.
-Съжалявам. Не го познавам.
-Аз говорих с него по телефона. Той ми каза, че ще прати екип.
-Как казахте, че се казва?
-Дан Макхонак.
-..... Съжалявам госпожице. Не го познавам. А сега, бихте ли ме извинили?
-Да. Извинете за безпокойството. - този разговор не мина по план. Как така не го познава? Нали е инспектор? Би трябвало да са от едно поделение. Предположих, че е      нов и още не се е запознал с всички, затова питах друг. Пак същата история! И той не беше чувал.
-Ей! Здравей! - чух глас докато се чудех какво става. Обърнах се и видях жена, по-ниска от мен с полицейска униформа.
-Здравейте.
-Ти си Кейт Гарсия, нали?
-Да. Ти?
-Ейми Фокс. Криминален фотограф. Приятно ми е!
-И на мен. - Ейми беше, може би, най-лъчезарния полицай, който бях срещала. Лицето и беше спокойно и усмихнато.
-Защо си при мен?
-Реших, че след станалото, би искала да поговориш с някого.
-Да, но...ти имаш работа предполагам.
-Глупости! Най-важното е жертвата да се чувства комфортно!
-Благодаря ти.... Ъм.. Знаеш ли Ейми?... Бих искала да те питам нещо.
-Слушам!
-Познаваш ли някой, на име Дан Макхонак? - тя замлъкня. Приближи се към мен и ми прошепна.
-Това е мистерията на полицая. - аз я погледнах с крайчеца на окото си. - Дан Макхонак е името на моя шеф. Той е един от най-успелите полицаи в щата, но никой не знае истинското му име. Освен останалите от екипа, семейството му и очевидно ти.
-Защо го крие?
-Това вече никой не знае. Но е тайна! И ти не трябва да я казваш на никого!
-Няма.
-Обещаваш ли?
-Обещавам.
-Супер! Но ти как разбра за това?
-Дълга история. Наистина дълга... И гадна...
-О! Добре. Няма проблеми! Не ми казвай! Това си е само за теб все пак. - настъпи тишина между нас двете.
-Кога ще дойде Дан?
-Всеки момент. Но за протокола, не му казвай така. Никога! Наричай го инспектор 5.
-Инспектор 5?
-Да. Това му е псевдоним... Е добре! Ще те оставям. Имам още малко работа при другите. Ще се виждаме! Чао.
-Чао Ейми! До скоро. - тя ми помаха и се отдалечи. Аз обмислях ситуацията в главата си.
-Добър вечер Гарсия. - чух глас зад себе си и се обърнах...