Вече е сутрин. Виржиния се събуди и отиде в банята си. Започна да върши сутрешните си процедури. Излезе от банята и влезе в дрешника. Започна да си избира дрехи. След 10 минути си избра и започна да се облича.
Облече се така. Излезе от дрешника си и седна на кътчето си за грим. Започна да си прави ежедневния грим. След 10 минути го направи и излезе от стаята си. Слезе в хола и седна на масата. Родителите и сервираха закуската.
Мариела: Ето я и закуската.
Виржиния: Любимата ми закуска.
Павел: Днес имаш ли танци?
Виржиния: Да също и тренировка с отбора.
Мариела: Скъпи можеш да я вземеш след танците, защото ще е много изморена.
Виржиния: Да мислим да правим благотворителен концерт и докато измислим стъпките ще е много изморително.
Павер: Добре обади ми се като свършиш танците.
Виржиния: Мерси тате.Всички започнаха да закусват. След няколко минути се нахраниха и Виржиния се качи в стаята си. Взе си раницата и слезе в хола. Излезе от имението и тръгна за училище. По пътя се видя с Валентина и продължиха по пътя заедно. Виржа и Вал пристигнаха в училище и влязоха вътре. Качиха се по стълбите към класната си стая.
Валентина: Ще ме изчакаш ли да дам на братовчедка си един подарък?
Виржиния: Разбира се.
YOU ARE READING
𝑬𝒍 𝒄𝒂𝒎𝒊𝒏𝒐 𝒂 𝒍𝒂 𝒇𝒆𝒍𝒊𝒄𝒊𝒅𝒂𝒅 (Спряна)
RomanceЗдравейте! Аз се казвам Виржиния. На 17 години съм от Лос Анджелис, Калифорния. Когато бях на 16 с родителите ми се преместихме в Буенос Айрес, защото имаха работа. Уча в спортната академия. Когато се върнем в Лос Анджелис ще се върна в старото си у...