Вече е сутрин. Виржиния се събуди и отиде в банята си. Започна да върши сутрешните си процедури. След няколко минути излезе и влезе в дрешника си. Започна да си избира дрехи. Взе си outfit - а и се върна в стаята си. Започна да се облича.
Облече се така. Седна на кътчето си за грим и започна да си слага ежедневния грим. След наколко минути нанесе всичко. Взе си раницата и излезе от стаята си. Слезе в хола и седна на масата. Родителите и сервираха закуската.
Мариела: Ето я и закуската.
Виржиния: Изглежда много вкусно.
Павел: Постарахме се. Днес имаш ли волейбол и танци?
Виржиния: Не само танци.
Мариела: Поне ще си починеш.
Виржиния: Така е.Всички започнаха да закусват. След няколко минути се нахраниха и Виржа си взе раницата и излезе от къщата, а Мариела и Павел отидоха в кухнята да измият чиниите. Виржа тръгна към училище. По пътя се видя със Вал и Лив.
Виржиния: Здравейте момичета.
Валентина: Здравей Виржа.
Оливия: Как си?
Виржиния: Малко уморена от вчера. Мразя когато имам танци и волейбол в един ден.
Валентина: Много е гадно.
Оливия: Но все пак ти си най-добрата танцьорка и отбора се нуждае от теб.
Виржиния: Благодаря за подкрепата.Момичетата пристигнаха в училище и се качиха до класната си стая. Влязоха вътре и седнаха на местата си. Треньорката неочаквано, за на съобщи нещо.
YOU ARE READING
𝑬𝒍 𝒄𝒂𝒎𝒊𝒏𝒐 𝒂 𝒍𝒂 𝒇𝒆𝒍𝒊𝒄𝒊𝒅𝒂𝒅 (Спряна)
RomanceЗдравейте! Аз се казвам Виржиния. На 17 години съм от Лос Анджелис, Калифорния. Когато бях на 16 с родителите ми се преместихме в Буенос Айрес, защото имаха работа. Уча в спортната академия. Когато се върнем в Лос Анджелис ще се върна в старото си у...