Вече е сутрин. Виржиния се събуди и отиде в банята си. Започна да върши сутрешните си процедури. Излезе от банята и влезе в дрешника си. Взе си роклята за празника на училището и дрехите, които ще облича и излезе. Започна да си облича ежедневния outfit.
След това си сложи роклята, обувките и гримовете в раницата си, защото ще бъде освободена от някои часове и няма смисъл да си взема учебници и тетрадки. Взе си раницата и излезе от стаята. Слезе в хола и седна на масата. След няколко минути родителите и сервираха закуската.
Мариела и Павел: Ето я и закуската.
Виржиния: Мммм вкусно.
Мариела: Днес е празника на училището.
Виржиния: Да и ще пея пред цялото даскало.
Павел: Спокойно ти си добра певица и ще смаяш всички.
Виржиния: Благодаря.Всички започнаха да закусват. След няколко минути се нахраниха и Виржа излезе от имението. Тръгна към училище. По пътя се видя с Калина.
Виржиния: Готова ли си за днес?
Калина: Да, но си забравих гримовете.
Виржиния: Аз си нося моите споко.
Калина: Спасяваш ми живота.
Виржиния: Няма проблем.След няколко минути стигнаха пред училището и влязоха вътре. Качиха се до стаята по английски и влязоха вътре. Отидоха при госпожата.
YOU ARE READING
𝑬𝒍 𝒄𝒂𝒎𝒊𝒏𝒐 𝒂 𝒍𝒂 𝒇𝒆𝒍𝒊𝒄𝒊𝒅𝒂𝒅 (Спряна)
RomanceЗдравейте! Аз се казвам Виржиния. На 17 години съм от Лос Анджелис, Калифорния. Когато бях на 16 с родителите ми се преместихме в Буенос Айрес, защото имаха работа. Уча в спортната академия. Когато се върнем в Лос Анджелис ще се върна в старото си у...