Моята зора къде е?
В далнини душата ми тъмнее.
Река от сълзи прелива,
после отстъпва, изстива,
замръзва, изчезва, умира.
Суша я следва,
надежда изчезва безследно.
Грозно зловещо дърво
стърчи с голите си тъжни клони.
Небето сълзи почва да рони.
О, вечна тъга - вечното зло!
Тази мъка - защо?
Милан Платонов
