Не виждам звезди
в нощни далнини.
Душа, кълни, кълни
своите горчиви сълзи!
Но, мъка, не спирай!
Мъка, напирай, напирай!
Без тебе съм никой!
Клепачи натежават...
Пламъчета изтляват...
Клета младост гасне....
О, дял ужасен!
Но, плач прекрасен,
не спирай! От
тебе се лее мелодия!
Душата ми тъгата ми води я.
Изтлява младост, залязва живот.
Милан Платонов
