Глава 10- Музика

84 5 3
                                    

Хей.. реших да пусна една глава. Знам че от много, много време не съм писала, но нямам време, муза и желание, пък и вече почти не влизам в приложението. Не спирам историята, но не таете надежди, че скоро ще пусна пак, защото ще сте разочаровани... Ами.. надявам се да ви хареса главата.

... Събудих се от алармата ми. Явно вчера съм заспала на дивана с кутията пица до краката ми. Учудвам се как не съм я съборила. Е както и да е. Часа беше точно 07:30. Имах около час да се оправя. Минах през банята и си хвърлих един душ и си измих зъбите. Застанах пред гардероба за да си избера дрехи. Спрях се на.👇

Направих си малко кокче на косата и си взех телефона

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Направих си малко кокче на косата и си взех телефона. Видях че имам съобщение от Криси от вчера. Пишеше че няма да се прибира. Трябва да я разпитам. Вече няколко нощи не се прибира. Писах и.
Аз- Криси да се видим преди часовете?

Криси- Добре. В кафенето до университета?

Аз- Ок. До 5 минути съм там.

Взех си слушалките, пари и ключовете. Не ми трябваха учебници, защото всичко необходимо за днес е в шкафчето ми.
Заключих стаята и тръгнах. Стигнах кафенето, огледах се и не видях Крис никъде. Седнах на една маса и си поръчах фрапе. След няколко минути видях приятелката си да влиза и да се оглежда. Махнах и с ръка за да ме види.
- Хеей.- каза и ме прегърна.
- Хей. Къде се губиш тези дни. В университета не се засичаме, не се прибираш вечер...- попитах я след кратко мълчание.
- Оуу.... за това.. ами бях с Каил.- каза като се изчерви.
- Ууу и какво става? Заедно ли сте вече или?
- Ами не сме заедно официално, но имахме няколко целувки.- каза още по-червена.
- И не си ми казала? Обидена съм ти!- направих се на сърдита.
- Ами стана прекалено бързо! Не съм виновна аз! Кайл просто ме взе след последния час и ме заведе в една къщичка на плажа и бяхме там 2 дена.- оправда се.
- И все пак можеше да ми кажеш.
- Както и да е. Какво става с Браян?- пита с мазна усмивка.
- Какво да става?- погледнах я.
- Еми ти ми кажи. Вие двамата...- започна да повдига вежди.
- Не не и не. Няма никакъв шанс да тръгна с него!- казах категорично.
- Никога не казвай никога!
- Както и да е. Хайде да вървим.- платихме си кафетата и излязохме.
- Как мазно смени темата. Ама ще те оставя.. засега.

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Feb 01, 2020 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

Моят живот 2Donde viven las historias. Descúbrelo ahora