ГЛТ на Юнги
Стефи: Убих малката си сестричка.
Юнги: Моля? Как така си я убила?
Стефи: Сега най-вероятно ме мразиш и ...
Прегърнах я, защото знам, че и е трудно и, че ѝ е нужно.
Юнги: Не мога да те мразя. Ти си единственият човек, който ме разбира, а сега е нужно и аз да те разбера.
Стефи: Благодаря. Тя беше щастливо и усмихнато дете, винаги ме подкрепяше и ми помагаше. Беше много зряла за възрастта си и разбираше повече неща от другите. Тя беше много талантлива и го изразяваше. Имаше право да следва мечтите си, за разлика от мен, но не и се сърдех. Аз бях затворено дете и обичах да пиша това ме правеше щастлива. Двете бяхме много различни, но се обичахме безкрайно. Тя предприемаше много рискове, а единият от тях имаше твърде висок залог...
Не помня какво точно се случи стана прекалено бързо, последното, което помня е, че я държах в ръцете си цялата обляна в кръв и че тя ми говореше.
*ретроспекция*
Кейти: Како моля те, ако не заради теб , заради мен сбъдни мечтите си, бъди щастлива и се усмихвай повече. Ти си прекрасна, умна и винаги помагаш на другите. Помогни и на себе си. Мечтай и сбъдвай мечтите си на всяка цена.
Стефи: Моля те не си отивай, не ме оставяй, нямам си другиго, не искам да съм сама. Моля те, сестричке.
Кейти: Ти никога не си сама и няма да бъдеш. Винаги ще имаш някой до теб дори да не го осъзнаваш. А аз винаги ще бъда там някъде с теб и в сърцето ти. Гледай изгрева, залеза, небето, звездите и си спомняй за мен. Мечтай вместо мен.Винаги ще имаш някого до теб, да те обича и подкрепя, дори да не е сега. Вярвай че утрешния ден ще бъде по-хубав от предходния и го посрещай с усмивка. Мечтай заради двете ни. Сбогом и не ме забравяй. Обичам те!
Стефи: Не си отивай! Ще направя всичко само не ме оставяй. Ще мечтая. Няма как да те забравя. Обичам те.
*край на ретроспекцията*
Юнги: А след това какво се случи.
Стефи: Тя издъхна и аз не направих нищо, за да я спася.-тя говореше вече с пресипнал глас.
Юнги: Съжелявам. Ти не си виновна за случилото се. Бог така е решил и ти нищо не си могла да направиш.
Стефи: Но аз не мога да си го простя поне, докато не сбъдна мечтите си.
Юнги: Как оцеля след всичко което преживя.
Стефи: Човекът които бях не оцеля. И двамата сме имали трудно детство.
Юнги: Права си.
Стефи: Но... всеки от нас го преживява различно.
Юнги: Какво имаш предвид?
Стефи: Ти си предпочел да се изолираш и да не позволиш да има някой до теб който да те обича, и те разбирам. Но аз бях дала обещание да продължа напред. Трябваше да мечтая за двама.
Юнги: Това, че ти си предпочела да забравиш миналото си е твое решение.
Стефи: Да не мислиш, че съм забравила ужаса от това да държиш любим човек умиращ в ръцете си. Нямах си никой, нямаше кой да ме подкрепи в такъв период, но продължих напред, въпреки, че всяка нощ сънувам един и същи кошмар от три години, самообвинявам се, че не направих нищо. Но аз просто намерих хора които ми помогнаха и ме подкрепяха и обичаха.
Юнги: Но аз съм сам.
Стефи: Никога не си бил, ти просто така си си мислил, защото не си допуснал никой до себе си, тъй като не си искал да бъдеш наранен отново. Всеки взима собствени решения и решава как иска да продължи напред. Хората не са толкова различни, но решенията и последиците от тях са различни.
Както обещахме ето я новата глава дори по-рано от очакваното.
Благодарим отново, че четете тази наша първа книга която не е нищо кой знае какво.
Извинете за грешките.
* vote and comment*
YOU ARE READING
The Dreamer❤️
Fanfiction???: Ако си дошъл тук, за да ме разубеждаваш, просто си тръгни. Не смятам да се откажа от това да преследвам мечтата си. ???: Отказах се от това, реших че е по добре да те пусна да си отидеш. Слънцето беше залязло и тя гледаше звездите с онзи блясъ...
