Упознаването

211 8 2
                                    

- Е? За какво искаш да говорим?-продумах намръщено.
-Ей сис, съжелявам за по-рано, не исках да си помислиш, че съм някой задник.-изглеждаше много сладко, притеснен.
-Ами, простено ти е този път.🙂 - усмихнах се с дяволска усмивка.
-Хмм, защо беше тази усмивка?😉-каза той като се приближи по близо до мен.
-Ей, знам какво искаш, но няма как да стане.
- А защо не, Зара? Не сме кръвни брат и сестра, не виждам какъв е проблема да се позабавляваме.- приближи се още по близо до мен.

Г.Т. Хари

Обичах да съм близо до нея. Усетих уникалния ѝ аромат. Не знам какво се случваше с мен трябваше да я мразя, а сега какво се случи.
-Хайде, Зара! И двамата го искаме и ти го знаеш много добре, не можеш да го признаеш.

Г.Т. Зара

-Не, Хари върви си! Веднага!-не ми се искаше да кажа това, но нямаше как да допусна това да се случи.
-Това ли е което искаш, Зара?-искаше ми се да не отговоря на този въпрос, защото трябваше да излъжа. Не исках да си тръгва, но трябваше за доброто на всички.
-Да, Хари! Това е желанието ми.- намразих се, че казах това, но така трябваше.
-Добре, Чао тогава.-Хари каза това и излезе от стаята, като светкавица, като блъсна вратата след себе си. Не трябваше да се случи така, но няма значение вече.

Съжелявам, че отново е кратка но нямах врем за повече, ако искате ще я продължа.
❤️❤️❤️

MY FUCKING BRODonde viven las historias. Descúbrelo ahora