Знам,знам от сто години не съм качвала,ама тъй е съдба,карма,родово проклятие(закари е бъдещето). Глт.К К-Ани...къде ще спим? Ан-Ще ви покажа!Елате! Взехме си багажа и тръгнахме по стълбите(на два етажа е) и ми направи впечатление,че едно стъпало скърцаше...ще бъде интересна нощ... Ан-Всички стаи са тук и са десет.Ами и Марто ще имат отделни стаи,а ти Кайра...при НамДжун предполагам?! К-Да! Ан-Окей. Отидохме в стаята на Ами и направо се влюби в стаята си.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
А-Аре махайте се да си подредя дрехите! И си скочи на леглото,което искърца жално от теглото на Ами. К-Внимавай бе!Ша счупиш леглото!Слон такъв! А-Марш ма! И ми хвърли една декоративна възглавница,но я избегнах и ѝ се изплезих! М-Ари де искам да си видя стаята! К-Добре бе мрънкало... Глт.М Най накрая тръгнахме към моята стая и се изумих колко е хубава...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
(Не гледайте,че е от сайт) М-Кайра отивай да си видиш стаята! К-Е вие па!Само да се разкарам по-бързо ли казваш така! Глт.К Докато се дразнех на плъха пред мен чух Ани да се смее и я погледнах на кръв и веднага млъкна,но се виждаше,че се сдържа да не се засмее. К-Да тръгваме-казах ядосано. Дотътрих си куфара пред стаята и отворих вратата.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
