Душата на една Никоя 🌙

Момче 👦

още си спомням устните ти, докосващи главата ми

в онзи твърде ужасен миг, който за секунди се превърна в чудесен;

как ме гледаше докато оставахме насаме, 

как ми помагаше да бия на карти, 

оставяше ме да спечеля онази невидима война; 

спомням си ръцете ти около малкото ми тяло, когато ме прегръщаше,

благодарейки ми, че съм ти сготвила нещо за хапване,

макар все още да не се познавахме; 

помня как се чудеше каква глупост да направиш, за да има причина да дойда при теб, 

как ми се молеше за трети пореден масаж, обещавайки ми вечно щастие, 

едва ли си предполагал, че за щастие възприемах теб

помогна ми да спечеля въображаемата война, 

но създаде една много по-голяма в главата ми,

влюбих се в теб, макар и често да ме наричаше дете, 

и изчезна заедно с летните дни, 

така както би направило само едно малко момче

👦