Париж беше моето убежище,
моето любимо скривалище,
в Париж прекарвах всичкото си време,
гледах през прозореца и си мислех за магически минали моменти,
ти беше главният спомен,
а носталгията ме нападаше като тайфун ,
бях забравила, че все още споделяме един и същи океан, Луна и звезди,
че вечер заспиваме с една и съща песен в ушите си,
че се обичаме, както никога преди,
че вече сме много по-мъдри
и че Париж е нашето място
ESTÁS LEYENDO
Душата на една Никоя 🌙
Poesíaтук можете да намерите частици от мен, които не всеки успява да види и разбере⛈