Седя точно пред него....
Той е само на маса разстояние и все пак чувствам сякаш сърцето ми ще се пръсне от щастие че съм очи в очи със него....
Джеон Джънггук
Намираме се на фенсреща но въпреки това е толкова пусто. Само аз и той сме там.
Пълна тишина със изключение на дребен шепот идваш от частта на залата която не виждам, но и не умирам от желание да видя.
Брионетът пред мен с червено розови устни се взираше право в моите очи с неговите собствени тъмно-кафеви ириси, които блестят с отражената светлина идваща от лампите. Не мога да видя на вън но съм сигурна че е вечер. Той е със закопчана до горе и седи на стол докато масата със бяла покривка ни разделя.
Не мога да отделя погледа си... Не искам да поглеждам настрани.
Очите ми са съсредоточени на всяко негово движение.
Тогава той се облегна на пред... Протегна си ръката и аз се наведох, налконих си главата и облегнах бузата си на дланта му.
Той се усмихна макар и леко за едва секунда преди съсредоточеният му поглед да се възвърне.
И тогава той започна да се накланя повече....и повече.... намалявайки разстоянието между нас все повече и повече....
Имаше само към педя разстояние между нас и тогава той приближи лицето ми до него и бързо премахна и малкото останало разстояние между нас.
.
.
.
Той ме целуна...
Аз моментално си отворих очите максимално и не можех да повярвам какво става около мен.
След секунда или две аз се събудих....
И то малко преди алармата.
По това време bias ът ми се смени на Jungkook.
